Решение № 3352 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8821/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. В. от гр. Русе, чрез адвокат В. Петров против решение № 2201/24.07.2025 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. дело № 64/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт № Р-03001824003830-091-001/12.11.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 249/21.01.2025г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Конкретните оплаквания са за неправилна квалификация на отговорността на ревизираното лице за задълженията на "Разиел ФМ 9" ЕООД като такава по чл.19, ал. 8 ДОПК. Касаторът счита, че ревизиращият екип и съда са смесили фактическите и правни основания за отговорност на трето лице по чл. 19, ал. 8 ДОПК и тези по чл. 19, ал. 2, т.1 ДОПК. Твърди, че не е налице скрито съучастие, тъй като не е извършвал търговска дейност за себе си, а е осъществявал дейност като склададжия, в изпълнение на служебни функции като материално отговорно лице по трудов договор с работодател "Разиел ФМ 9" ЕООД, не е налице прикриване на търговска дейност и дружеството не е неплатежоспособно към 2022 г. Счита за неправилно механичното прилагане на решение № 102/11.07.2012 г. на ВКС II г.о. по т.д. № 1294/2011 г. относно понятията за "скрито упълномощаване" и "сламения човек" по ЗЗД при ангажиране на отговорност по чл.19, ал. 8 ДОПК. Поддържа, че при наличие на каквото и да било упълномощаване от главното задължено лице, ще е налице хипотезата на чл.19, ал.12 във връзка с ал.1 и 2 от ДОПК. Излага подробни съображения за допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила при събирането и обсъждането на доказателствата и възраженията на жалбоподателя. Твърди, че съдът не се е произнесъл по възражението за това допустимо ли е ангажирането на отговорност на трето лице на основание чл.19, ал. 8 ДОПК за задължения за данъци и осигурителни вноски, формирани по годишна данъчна декларации (ГДД), която не е подадена от него и по отношение на третото лице представлява частен документ. В обжалваното решение не е даден отговор и на доводите за приложение на чл. 19, ал. 12 ДОПК във всички случаи на упълномощаване и ограничаване отговорността на третото лице до размера на причинената вреда съгласно чл.19, ал. 4 ДОПК. Оспорват се и присъдените разноски в полза на приходната администрация на основание чл.161, ал.1 ДОПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора за отмяна на ревизионния акт, респективно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При условията на евентуалност, в случай на връщане на делото на първоинстанционния съд, се прави искане за спиране изпълнението на ревизионния акт на основание чл. 166 АПК. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна, чрез юрк. Д. Стефанова оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения, изложени в представени по делото писмено възражение и молба - становище. Претендира разноски за касационното производство. Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение съгласно чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Русе е бил ревизионен акт № Р-03001824003830-091-001/12.11.2024 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 249/21.01.2025г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна, с който на основание чл.19, ал. 8 ДОПК е ангажирана отговорност на Е. Д. В. от гр. Русе за задълженията на "Разиел ФМ 9" ЕООД в общ размер на 628 754.43 лева (главница) и лихви в общ размер на 121 759.54 лева, от които корпоративен данък за 2022 г. в размер на 626 977.65 лева и съответните лихви в размер на 121 317.52 лева, лихви в размер на 36.47 лева за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за данъчни периоди м.10.2022 г. - м.04.2023 г., за ДОО за осигурители за м.10.2022 г.- м.03.2023 г. в размер на 1 076.85 лева и лихви от 245.79 лева, за вноски ЗО за м.10.2022 г. - м.03.2023 г. в размер на 430 лева и лихви от 98.31 лева, за ДЗПО-УПФ за м.10.2022 г. - м.03.2023 г. в размер на 269.22 лева и лихви в размер на 61.45 лева - общо 750 513.97 лева. За да отхвърли жалбата административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от надлежно оправомощени органи по приходите, в писмена форма и е подписан с квалифицирани електронни подписи. Съдът не е констатирал съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство. Възраженията на ревизираното лице, че задълженията на главния длъжник - "Разиел ФМ 9" ЕООД следва да са установени задължително с ревизионен акт, издаден по реда на чл. 108 във връзка с чл. 118 ДОПК, съдът е отхвърлил като неоснователни. В тази връзка в решението са изложени мотиви, че задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски са установени и възникват по силата на закона и са изискуеми в определените от закона срокове за плащането им. Годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 ЗКПО и декларациите за дължим данък по ЗДДФЛ и дължими вноски за ДОО, УПФ и ЗО като вид декларации по чл.105 ДОПК, в които задълженото лице само изчислява основата и размера на задължението, представляват годно основание за установяване на задълженията на дружеството за корпоративен данък и задължителни осигурителни вноски. Съдът е установил, че при издаването на ревизионния акт органите по приходите са анализирали увеличението на счетоводната печалба с разходи в размер на 6 518 004.71 лева, които не са документално обосновани и е отхвърлил като неоснователни възраженията на ревизираното лице, че при ангажиране на отговорността му е налице само позоваване на ГДД по ЗКПО, подадена от дружеството. По отношение връчването на ГДД по чл. 92 ЗКПО на "Разиел ФМ 9" ЕООД за 2022 г. с решението на решаващия орган, съдът е приел, че не е процесуално нарушение, а представлява изпълнение на правомощието по чл. 155, ал. 3 ДОПК. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно - счетоводна експертиза, съдът е приел, че са доказани материалноправните предпоставки на отговорността по чл.19, ал. 8 ДОПК - "Разиел ФМ 9" ЕООД е в неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ и ревизираното лице е действало в скрито съучастие чрез неплатежоспособния длъжник. От фактическа страна съдът е установил, че дружеството е регистрирано в търговския регистър на 02.02.2021 г. Основната му дейност е с предмет вътреобщностни доставки (ВОД) на диворастящи трюфели към трети лица в държави - членки на ЕС. Стоките са доставяни от физически лица, като за тези доставки не са предоставени фактури, разписки, протоколи, поради нежелание на местните доставчици да издават и подписват документи за продадените от тях гъби. С ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2022 г. от "Разиел ФМ 9" ЕООД е деклариран корпоративен данък за внасяне в размер на 656 335.68 лева. Данъкът е резултат от увеличение на счетоводната печалба на дружеството за периода в размер на 45 352.11 лева, с разходи, които не са свързани с дейността и/или не са документално обосновани в размер на 6 518 004.71 лева, на основание чл. 26, т.1 и 2 ЗКПО. В писмени обяснения от 16.11.2022 г. управителят И. Д. В. е посочила начина на осчетоводяване на приходите и разходите от дейността на дружеството и е заявила, че ако до 30.06.2023 г. не бъдат предоставени протоколи, годишният финансов резултат на дружеството ще бъде преобразуван с документално необосновани доставки. Извършеното от дружеството преобразуване на данъчния финансов резултат е потвърдено и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Задълженията за осигурителни вноски също са установени по подадени декларации. Установена е невъзможност за погасяване на задълженията от дружеството, поради липса на имущество и авоари. Според съда неплатежоспособността е възникнала преди 31.12.2022 г., а не с подаването на ГДД. По отношение на ревизираното лице Е. Д. В. е установено, че е брат на И. Д. В. - управител на "Разиел ФМ 9" ЕООД. С пълномощно от 21.09.2021 г. Е. В. е упълномощен да представлява дружеството пред "Юробанк България" АД с правото да извършва без ограничения всякакви правни действия и операции по всички банкови сметки и влогове на дружеството в лева, евро и/или друга валута в това число, но не само да открива и закрива на/от името на дружеството всякакви банкови сметки, безсрочни и срочни влогове/депозити, разплащателни сметки; да внася и тегли неограничено суми по тях; да нарежда преводи в страната и чужбина; да сключва и прекратява договори за влог, за депозит, за разплащателна сметка, да дава писмени нареждания до банката за блокиране/деблокиране на суми по сметки на дружеството, ако и когато това е необходимо, да получава извлечения за наличностите и движението на всички сметки на дружеството, както и да извършва без ограничение всякакви действия на разпореждане с всички сметки на дружеството, открити в банката. Да представлява дружеството пред банката с право да получава издадените на името на представляващата дебитни и предплатени карти и съпътстващия ги персонален идентификационен номер с цел същите да бъдат предадени, като с подписването на пълномощното е декларирано, че се поема риска от неполучаването на горепосочените в т. 2 банкови карти или ПИН кодове, предавани от банката на пълномощника, както и риска от неоторизирани трансакции, извършени от пълномощника или трето лице, като няма да счита предаването на ПИН кодовете от банката на пълномощника, при условията на т.2 за разкриване на ПИН на лице, различно от оправомощения държател. Упълномощеното лице е разполагало и с правото да съставя, подписва, подава и получава от името на дружеството всички необходими документи, както и да извършва всякакви действия, необходими за упражняване посочените права. Пълномощното е подписано от упълномощителя и упълномощения пред служител на "Юробанк България" АД. В периода от 25.02.2022 г. до 24.02.2023 г. Е. В. е назначен по трудов договор в "Разиел ФМ 9" ЕООД на длъжност "склададжия", на 4-часов работен ден. От представената по делото длъжностна характеристика съдът е установил, че основните му задължения включват изкупуване и приемане на трюфели, прием на стока, проверка на качеството и количеството им, разплащане с доставчици и обработка на парични транзакции, куриерски услуги като изпращане и следене на доставките, теглене на пари от сметка на фирмата за закупуване на трюфели и разплащане в брой с доставчици, товарене на стока и сортирането й, при пряко подчинение на управителя, отчитане паричните средства на дружеството, с които се разпорежда, като ги предава на каса, внася по сметка на дружеството или ги отчита с количество изкупени трюфели, при изискване на спазване на конфиденциалност и лоялност. От представените ЧМР във връзка с извършените от дружеството ВОД, е установено, че превозвач е "Разиел ФМ 9" ЕООД, като два от автомобилите, с които е извършен превоза са собственост на "Рексим Транс" ЕООД с управител Е. В.. В документите от DHL Bulgaria лице за доставчика "Разиел ФМ 9" ЕООД и изпращач, е посочен само Е. В. като пълномощник. При ревизията е установено, че от паричните средства, получавани по банковата сметка на дружеството от контрагенти (клиенти от ЕС) Е. Д. В. в качеството му на упълномощено лице е изтеглил суми в общ размер на 6 446 899.45 лева (3 296 297.91 евро общо). От управителя на дружеството са изтеглени суми в левова равностойност на 28 599.12 лева. С ревизионен акт от 23.05.2024 г. на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорност на управителя И. Д. В. за дължими и непогасени задължения на "Разиел ФМ 9" ЕООД в размер на 28 599.12 лева, поради извършено от нея теглене на парични средства в посочения размер от банковата му сметка, представляващи скрито разпределение на печалба. Този ревизионен акт е влязъл в сила като необжалван и третото лице е платило задълженията на дружеството в размера, за който е ангажирана отговорността му по чл.19, ал.2 ДОПК. Съдът е констатирал, че погасените задължения на дружеството са приспаднати от задълженията по ЗКПО при издаването на оспорения ревизионен акт. При така установените факти, които е обсъдил във връзка с показанията на св. И. В., обясненията на жалбоподателя в съдебното производство и експертното заключение, съдът е приел, че с упълномощаването и сключения трудов договор на длъжността "склададжия" е прикривана осъществявана от ревизираното лице търговска дейност чрез неплатежоспособното търговско дружество т.е. действал е в скрито съучастие. Предвид липсата на легална дефиниция в ДОПК, съдът е тълкувал понятието "скрито съучастие" по смисъла на чл. 19, ал. 8 ДОПК в съответствие с тълкуването на това понятие, дадено в съдебната практика по приложението на чл. 609 ТЗ (решение № 102/11.07.2012 г. на ВКС по т.д. № 1294/2011 г.) и е приел, че е налице тогава, когато физическо или юридическо лице, независимо дали притежава търговско качество, извършва цялата си търговска дейност или съществена част от търговската си дейност, изразяваща се в сключването на търговски сделки, чрез неплатежоспособен длъжник - търговец, който действа като негово подставено лице или скрит пълномощник. Според съда за целите на данъчното облагане скритият съучастник цели да се възползва от права и да натрупа задължения, на които не е титуляр. Приел е, че по отношение на ревизираното лице първо е възникнало качеството на упълномощено лице за теглене и разплащане на суми на дружеството, а 3 месеца по-късно е назначаването му на длъжността склададжия на половин работен ден. Действията му на пълномощник, съчетани с реалното боравене с паричните средства на дружеството, при липса на каквито и да било документи за заприхождаване и плащане на стоката, според съда, сочат, че назначаването на лицето по трудов договор е формално и извършената от него дейност надхвърля както упълномощаването, така и трудовите му задължения. Според съда заключението на съдебно - счетоводната експертиза е категорично относно размера на декларираното увеличение на финансовия резултат по ГДД по чл. 92 ЗКПО, както и относно размера на изтеглените от В. парични средства от банковата сметка на дружество (3 296 297.91 евро) и липсата на съпоставимост между изтеглените суми и заплатените суми за изкупуване на трюфели. Констатирал е, че изтеглените от ревизираното лице суми надхвърлят 9 пъти задължението. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод, че предпоставките за реализиране на солидарната отговорност на Е. В. по чл.19, ал. 8 ДОПК за пълния размер на задълженията на неплатежоспособното дружество - "Разиел ФМ 9" ЕООД са доказани от органите по приходите и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба основания по чл. 209, т.3 АПК за неговата отмяна. Първоинстанционният съд е изяснил спора от фактическа страна въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно - счетоводна експертиза и е тълкувал и приложил правилно материалния закон. Нормата на чл. 19, ал. 8 ДОПК предвижда особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, които действат в скрито съучастие с неплатежоспособно юридическо лице за неплатените от последното задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. В този случай законът изрично предвижда, че отговорността на третото лице - скрит съучастник е солидарна - за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски така, както биха възникнали за неплатежоспособното юридическо лице. Правилно съдът е определил и тълкувал елементите от фактическия състав, при който възниква и се реализира отговорността по чл. 19, ал. 8 ДОПК - неплатежоспособност на юридическо лице и физическо или юридическо лице, което независимо дали притежава търговско качество, действа в скрито съучастие с неплатежоспособното юридическо лице т.е. лице, което осъществява търговска дейност, която прикрива чрез неплатежоспособния длъжник. С оглед липсата на легална дефиниция на понятието "скрито съучастие" в данъчното законодателство, правилно съдът е тълкувал това понятие в съответствие тълкуването на института на "скрито участие" по смисъла на чл. 609 ТЗ, дадено в решение № 102/11.07.2012 г. на ВКС II г.о. по т.д. № 1294/2011 г. Неоснователни са доводите в касационната жалба за механично прилагане на посоченото съдебно решение от първоинстанционния съд по отношение отговорността по чл. 19, ал. 8 ДОПК. Видно от мотивите на цитираното решение общите гражданскоправни разпоредби на чл. 17 ЗЗД, уреждащ персоналната симулация ("сламен човек") и на чл. 292, ал. 2 ЗЗД, уреждащ косвеното представителство, са послужили на Върховния касационен съд за разкриване точния смисъл на понятието "скрито съучастие" чрез начините, по които се стига до прикриване дейност на едно лице чрез друго. Тълкуването е относимо към понятието "скрито съучастие" по смисъла на чл. 19, ал. 8 ДОПК, тъй като целта на тази разпоредба е имуществото на действителната страна по сделките да послужи за погасяване на неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на неплатежоспособния длъжник, подобно на целта на чл. 609 ТЗ - да бъде използвано притежаваното от действителната страна по сделките имущество за справедливо удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност. Правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че са изпълнени предвидените в чл. 19, ал. 8 ДОПК предпоставки за ангажиране солидарната отговорност на Е. В. за неплатените данъци и задължителни осигурителни вноски на "Разиел ФМ 9" ЕООД в пълния им размер. От доказателствата по делото е установено, че дружеството е неплатежоспособно по смисъла на чл. 608 ТЗ и не може да погаси публичните си задължения. Правилно съдът е приел, че задълженията за корпоративен данък, лихви върху данък върху доходите от трудови правоотношения по ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО са надлежно установени на основание чл. 105 ДОПК с подадените от дружеството декларации - ГДД по чл. 92 ЗКПО и декларации образец 6 за дължими данък по ЗДДФЛ и осигурителни вноски и не са платени. Неоснователни са доводите на касатора, че е недопустимо ангажирането на отговорност по чл.19, ал. 8 ДОПК за задължения за данъци и осигурителни вноски, формирани по декларация, която не е подадена от него и по отношение на третото лице, представлява частен документ. Нормата на чл.19, ал. 8 ДОПК не обвързва солидарната отговорност с основанията, на които са установени задълженията на неплатежоспособното юридическо лице. Отговорността на лицето, действало в скрито съучастие, е предвидена за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на неплатежоспособното юридическо лице, без оглед на начина на установяването им - чрез декларации по чл.105 ДОПК или чрез ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. Подадените от задълженото лице декларации с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски представляват самостоятелно изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК и са послужили за образуване на изпълнително дело № 231413378/2023 спрямо „Разиел ФМ 9“ ЕООД. В хода на изпълнителното дело е извършено проучване на имущественото състояние на дружеството и е установено, че не притежава имущество, което да послужи за принудително изпълнение на задълженията му. Правилно съдът е приел за доказано и, че Е. В. е действал в скрито съучастие по смисъла на чл.19, ал. 8 ДОПК (арг. от решение № 168/26.01.2025 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 3435/2014 г. във връзка с доказването на скрито съучастие). По делото е установено, че ревизираното лице чрез даденото му от „Разиел ФМ 9“ ЕООД пълномощно за представителство пред ТБ "Юробанк България" АД и правомощия за теглене на парични средства от банковата му сметка без ограничения, както и чрез сключения с дружеството трудов договор за работа като склададжия на четири часов работен ден е прикривало извършването на търговска дейност чрез неплатежоспособното търговско дружество. От събраните по делото доказателства е установена конкретната търговска дейност, осъществявана от ревизираното лице - изкупуване и продажба на диворастящи гъби. Установено е, че така прикритата търговска дейност съставлява съществена част от търговската дейност на „Разиел ФМ 9“ ЕООД по изкупуване и ВОД към лица от ЕС на диворастящи трюфели. Този извод се потвърждава от обстоятелството, че основната част от приходите от дейността на дружеството, постъпили по банковата му сметка са изтеглени от Е. В. - 3 286 495.41 евро (6 427 826.32 лева) съгласно заключението на вещото лице, спрямо 28 599.12 лева, изтеглени от едноличния собственик и управител на дружеството И. В., като не са налице доказателства тези парични средства да са разходени за дейността му. Именно липсата на документи за закупуване на диворастящи гъби от дружеството, е послужила като фактическо основание за увеличение на финансовия му резултат за 2022 г. съгласно чл. 26, т. 1 и 2 ЗКПО с разходи в размер на 6 518 004.71 лева с подадената ГДД по чл. 92 ЗКПО. Изводите, че дейността на ревизираното лице надхвърля представителната му власт пред ТБ Юробанк България АД и трудовите му функции на работник в склад за Разиел ФМ 9 ЕООД, се потвърждават от заключението на вещо лице, което е извършило съпоставка между представените квитанции към ПКО и изтеглените суми от банковите сметки, както и от събраните гласни доказателства, които съдът е обсъдил подробно, като изложените мотиви не следва да бъдат повтаряни в настоящото решение. При установените по делото факти, законосъобразно съдът е приел, че са налице основанията за ангажиране солидарната отговорност на Е. В. по чл.19, ал. 8 ДОПК за задълженията на „Разиел ФМ 9“ ЕООД. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че органите по приходите и съдът са смесили отговорността на трето лице по чл.19, ал. 2, т.1 ДОПК и по чл. 19, ал. 8 ДОПК. В обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е обсъдил това възражение и правилно е разграничил посочените две хипотези на отговорност на трето лице, като е констатирал различията в субектите на отговорността, в условията, при които се ангажира и в обхвата на отговорността - до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото по ал. 2 на чл. 19 и за неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на неплатежоспособното лице като за свои по ал. 8 на чл. 19. Е. В. не е субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Неоснователни са доводите в касационната жалба за приложимост на чл. 19, ал. 12 ДОПК. Тази норма дефинира "прокурист" и "търговски пълномощник", като субекти на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, но в случая упълномощителната сделка, на която се позовава ревизираното лице, е за представителство пред търговската банка на дружеството и прикрива извършването на търговски сделки по изкупуване и продажба на диворастящи гъби, поради което и съгласно чл.17, ал. 1 ЗЗД се прилагат правилата за прикритите сделки, въз основа на които е установено, че действа в скрито съучастие по смисъла на чл.19, ал. 8 ДОПК. С оглед на изложеното, обжалваното съдебно решение, с което жалбата на Е. В. против оспорения ревизионен акт, е отхвърлена като неоснователна, се явява валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. Решението в частта на разноските е неправилно постановено. Принципно вярно е становището на касатора, че при действието на чл. 161, ал. 2 ДОПК (в приложимата по време редакция, преди изм. ДВ бр.17/2026 г.) съдът служебно може да извърши преценка за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че съдът не е съобразил размера на присъдените разноски с материалния интерес по делото. Искането на ответника е за присъждане на разноски съгласно Наредба № 1/2004 г., които са в размер на 32 165.41 лева, а не 44 162.72 лева. С оглед на изложеното, решението в частта за разноските следва да отмени, за сумата над 32 165.41 лева. Този размер съответства на фактическата и правна сложност на делото в първата инстанция и извършените процесуални действия по събиране на доказателства съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-438/22. Доводите на касатора за приложение на чл. 161, ал. 3 ДОПК, са неоснователни. Представените в хода на съдебното производство от ответника допълнителни доказателства с молба вх. № 3355 от 11.07.2025 г. не обосноват извод за възлагане разноските на приходната администрация, независимо от изхода на спора. За касационното производство разноски се дължат на ответника по касация, но претендираните разноски в размер на 32 165.41 лева следва да бъдат намалени на 1 700 лева, на основание чл. 161, ал. 2 ДОПК (в приложимата редакция, преди изм. ДВ бр.17/2026 г.), който размер съответства на фактическата и правна сложност на делото и процесуалните действия по защита на ответника пред касационната инстанция съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-438/22. Превалутирани съгласно чл. 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в РБ разноските са в размер на 869.20 евро. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,