Определение № 739 от 21.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2107/2014 г.

Образувано е по подадени от Лорд, професор д-р М. Д., в качеството му на представляващ [фирма], [населено място] срещу определение № 701 от 09.04.2014 г. по в.т.д.№ 286/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което като недопустима е оставена без разглеждане подадената от настоящия жалбоподател въззивна жалба срещу решение № 135 от 26.08.2013 г. по описа на т.д.№ 64/2013 г., с което по молба на [фирма], [населено място] на основание чл.630, ал.1 ТЗ търговското дружество е обявено в неплатежоспособност с начална дата 28.12.2011 г. и е открито производство по несъстоятелност. В частната жалба се поддържат доводи за постановяване на обжалваното определение в нарушение на процесуалните правила, поради което се иска отмяната му. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид изложените основания за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна в процеса страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. Легитимирани да обжалват решението по чл.630 и чл.632 ТЗ са страните, които са участвали в производството по чл.625 ТЗ, както и третите лица, изчерпателно изброени в чл.613а, ал.2 ТЗ, а това са освен носителите на вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, още и тези трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичния регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. Законосъобразно въззивният съд е приел, че настоящият жалбоподател, обосновал правния си интерес да обжалва решението по чл.630 ТЗ с качеството на кредитор на вземане по неоспорени фактури към несъстоятелния търговец не установява да е налице някоя от визираните в чл.613а, ал.2 ТЗ хипотези, легитимиращи го с право на въззивна жалба., Правният интерес е от категорията на абсолютните предпоставки за допустимост на всяко едно производство, за които съдът следи и служебно, и поради констатираното от апелативния съд отсъствие на правен интерес от подадената от настоящия жалбоподател въззивна жалба, правилно е оставил същата без разглеждане като процесуално недопустима. По изложените съображения настоящият състав приема, че определението на апелативния съд е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Второ търговско отделение