Решение № 626 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 6/2010 г.

Решение № 626 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 6/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Г. Х. О. е обжалвал въззивното решение на Бургаския окръжен съд № П-75 от 14.09.2009 г. по гр. д. № 193/2009 г. Касационната жалба е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с определение по чл. 288 ГПК № 565 от 21.06.20Юг. по процесуалните въпроси: ползва ли се частният документ с доказателствена сила, когато издателят му удостоверява изгодни за себе си факти; допустими ли са свидетелски показания за обстоятелства, за които се установява забрана по чл. 133 ГПК (отм.) освен в хипотезата на чл. 134 ГПК (отм.); допустимо ли е доказване с гласни доказателства на установени с писмен акт парични задължения; може ли със сключването на окончателен договор между страните да бъде преодоляна всяка една от клаузите на предварителния договор. Ответниците не са изразили становище в касационното производство. Производството е по чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 66 ЗС. Ищецът-касатор Г. Х. С. като съсобственик на урегулиран поземлен имот е предявил иск против страните по договор за продажба, сключен с нот. акт № 117 от 20.08.2007 г. като е поискал да изкупи продадения от П. Е. К. на Д. И. С. недвижим имот - сграда с идентификатор 53045.502.118.1 по кадастралната карта на [населено място], [община], представляваща постройка, застроена на Ю.. м. и постройка от 4 кв. м. с допълващо застрояване, построени в имот 53045.502.118 по кадастралната карта на [населено място], Бургаска област. Основният спорен по делото въпрос е каква е действителната цена, платена при продажбата. В нотариалния акт е записано, че на продавача е броена сумата 72 738 лв., която се равнява на данъчната оценка на имота. В процеса по изкупуването по чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 66 ЗС ответниците - страните по договора за продажба са възразили, че действителната продажна цена е 180 000 лв. Представили са предварителен договор за продажба, при сключване на който са броени 1000 лв. и разписка за получена от продавачката сума 170 000 лв. Бургаският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд [населено място] № 167 от 14.01.2009 г. по гр. д. № 464/2008 г. в обжалваната част за цената, при която е допуснато изкупуването от Г. Х. О. на продадения от П. Е. К. на Д. И. С. с нот. акт № 117/2007 г. имот - 180 000 лв. В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В. съд е приел, че страните по сделката са доказали в отношенията помежду си с представения предварителен договор и разписка, както и с показанията на свидетеля, установил фактическото предаване на парите, че посочената в нотариалния акт цена е симулативна. Подписаните от продавачката частни документи са приети за доказателство на удостоверените неизгодни за нея факти, които биха имали значение при евентуална евикция. Съдът е изложил и съображения, че удостоверяването на датата на предварителния договор е ирелевантно за спора, тъй като в конкретния случай е от значение действителната воля на страните по сделката, а не кога тя е обективирана. Прието е, че предварителният договор е диспозитивен документ и не може да се оспорва съдържанието му, а само неговата автентичност, както и да се твърди, че е симулативен. Като трето лице, което не е страна по договора, ищецът по иска за изкупуване е могъл да установи твърдяната симулативност с всички доказателствени средства, но такива не са ангажирани. При тези мотиви на обжалваното решение следва да се приеме, че няма противоречие между изводите на съда и решение № 1556/1984 г. по гр.. № 977/1984 г. на ВКС, IV г. о. по въпроса дали частният свидетелстващ документ се ползва с доказателствена сила когато издателят му удостоверява изгодни за себе си факти, защото в разглеждания случай признанието за получена по-висока от посочената в нотариалния акт цена при продажбата е неизгоден за продавачката факт. По принцип следва да се приеме за правилна практиката в решение № 2251/1957 г. по гр. д. № 4611/1957 г. на ВС, I. г. о. и решение № 62/2002 г. на ВКС, I т. о. по гр. д. № 891/2001 г. за недопустимостта да се доказва изпълнение на поето с писмен акт парично задължение с гласни доказателства както и в решение от 11.05.2004 г. по гр. д. № 1402/2003 г. на ВКС, II т. о. за възможността със сключването на окончателния договор да бъде преодоляна всяка една от клаузите на предварителния договор. По настоящото дело обаче тази практика не може да намери пряко приложение, защото спорът във връзка с допустимостта на доказателствата и доказателствата им сила е свързан с разкриване на симулация по договора за продажба при условията на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.). С оглед на изложеното е налице хипотезата на чл. 291, ал. 1, т. З ГПК. По основателността на жалбата. Разпоредбата на чл. 66, препращаща към чл. 33 ЗС дава право на собственика на земята да бъде предпочетен като купувач на сградата суперфициарна собственост в същия имот. В случай, че не бъде поканен, той може по исков ред да упражни правото си на изкупуване като встъпи в правоотношението между продавач и купувач при уговорените вече между тях условия. Предпоставка за упражняването на това субективно право е договорът за продажба да е действителен и да е породил вещнотранслативен ефект. Когато страните по договора са сключили една привидна сделка, тя съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД не поражда правни последици, а се прилагат правилата за прикритото съглашение ако са налице изискванията на закона за неговата действителност. Ето защо съсобственикът, респективно собственикът на земята не може чрез встъпване в нищожното привидно съглашение да придобие права, защото такива не възникват и за страните, които са го сключили. При частичната симулация на посочена в нотариалния акт по фискални съображения по - ниска цена, страните по договора за продажба могат в производството по чл. 33, ал. 2 ЗС, в което те са необходими другари да разкрият своите действителни отношения. Доказателствата, които са допустими между тях могат да бъдат противопоставени на третото лице, което желае да изкупи собствеността, защото по изричното разпореждане на чл. 33 ЗС изкупуването трябва да стане при "същите условия" т. е. при условията, при които е сключен договора. Ето защо в съдебната практика - решение № 144/1955 г. на ВС, ОСГК се приема и това становище се споделя от настоящия състав, че изкупвачът - съсобственик по чл. 33, ал. 2 ЗС дължи действително уговорената, а не посочената в нотариалния акт цена между първоначалния продавач и третото лице когато тя е по-ниска от действителната. Допустимите писмени доказателства за разкриване на симулацията по отношение на страните по симулативното съглашение могат да бъдат съставени едновременно или след сключването му и не е необходимо да имат достоверна дата. В разглеждания случай са събрани и гласни доказателства при условията на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.) изслушано е и вещо лице, от заключението на което е установено, че пазарната цена на имота е близка до тази в предварителния договор, поради което обосновано и законосъобразно съдът е приел, че действителната цена е уговорената в предварителния договор и е постановил ищецът да изкупи имота за 180 000 лв. С оглед на изложеното не са налице релевираните основания за отмяна по чл. 281 ГПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение