Определение № 3518 от 27.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2699/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Т. И. П., чрез адв. Спиридонова, срещу определение № 2005/08.12.2025 г.,, постановено по адм. дело № 455/2025 г. по описа на Административен съд- Ловеч, с което е оставена без разглеждане жалбата му и е прекратено производството по делото. В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът кмет на Община Тетевен, в писмен отговор, чрез юрк. Немцойска, ангажира становище за неоснователност на частната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното определение. Претендира разноски-юрк.възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на настоящия частен жалбоподател срещу решение № 7/10.09.2025г. на ОЕСУТ при Община Тетевен, с което не е приет проект за изменение на ПУП-ПР в обхват УПИ-I-537 и УПИ- II-538, кв.44 и улица с О.Т.338-339 по ПУП на [населено място] и са дадени конкретни указания за заявителя Т. И. П., срещу писмо изх. №УТИД04-07-27/3/ от 17.09.2025г. на кмета на Община Тетевен и мълчалив отказ на кмета да издаде заповед за одобряване на проекта за изменение на ПУП. Обжалваното определение е мотивирано с липса на годен за съдебен контрол индивидуален административен акт, тъй като решението на ОЕСУТ при Община Тетевен не съставлява годен за съдебен контрол акт по смисъла на чл.21 АПК, независимо от съдържанието му, а мълчалив отказ не е настъпил, тъй като кметът дължи произнасяне в 14-дневен срок от решението на ОЕСУТ, с което се приема проекта. Такова решение не е постановено от ОЕСУТ при Община Тетевен, поради което не е започнал да тече срокът за произнасяне на кмета, т.е. оспорването на мълчаливия отказ е преждевременно. По отношение на писмо изх. №УТИД04-07-27/3/ от 17.09.2025г. на кмета на Община Тетевен, съдът е приел, че това писмо е с уведомителен характер и не съставлява отказ на кмета, подлежащ на съдебен контрол. Определението е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ във вр. с чл.236 от АПК. Безспорно се установява от приложената по делото административна преписка, че административното производство е започнало по заявление вх. №УТИД-04-07-25/16.06.2025г. на Т. И. П. за разглеждане и одобряване на проект за изменение на ПУП-ПР в обхват [УПИ] и [УПИ], кв. 44 и улица с о.т. 338-339 по ПУП на [населено място], разгледан от ОЕСУТ, но неприет с дадени указания в решение № 7 от 10.09.2025г. за представяне на доказателства по чл. 134, ал. 4, т. 1 от ЗУТ.Това решение не подлежи на самостоятелен съдебен контрол независимо от неговото съдържание, тъй като е акт по чл.21, ал.5 АПК. След като няма данни по преписката да е постановено положително становище на ОЕСУТ се явява правилен и изводът на първоинстанционният съд за липса на формиран мълчалив отказ на кмета на одобри проекта за изменение на ПУП-ПР, тъй като това задължение възниква за него едва след приемане на проекта от ОЕСУТ. Обоснован е и изводът на първоинстанционният съд, че оспореното писмо изх. №УТИД04-07-27/3/ от 17.09.2025г. на кмета на Община Тетевен не съставлява отказ по подаденото заявление вх. №УТИД-04-07-25/16.06.2025г. на Т. И. П. за разглеждане и одобряване на проект за изменение на ПУП-ПР, тъй като съдържанието на писмото се изчерпва с изпращане на заявителя на препис-извлечение на решение № 7/10.09.2025г. на ОЕСУТ при Община Тетевен. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно, тъй като е налице основанието на чл. 159, т. 1 от АПК. Предвид изхода на делото и надлежно заявената от ответникът претенция за разноски, частният жалбоподател дължи разноските за настоящата инстанция в размер на 51,12 евро /100 лева/, съставляващи мин. юрк. възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение,