Определение № 534 от 17.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9564/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане вх.№ 17542/08.12.2023 г., подадено от "Ийт уел" ЕАД, чрез процесуалния му представител адвокат Л. Ковачева, за изменение на решение № 11648/28.11.2023 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Твърди се, че неправилно съдът не е присъдил своевременно поисканото от дружеството, адвокатско възнаграждение в размер на 1 800лв., за което по делото са представени доказателства, че е платено в полза на един адвокат. Насрещната страна - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" /ИА "ВКВПД", Агенцията/, в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител юрисконсулт Б. Ненкова, изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и релевираните в искането съображения, приема за установено следното: Искането е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно, по следните съображения: С решението, чието изменение в частта му за разноските се иска, е оставено в сила решение № 831/14.09.2023 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-549/2023 г., с което е отменено решение на изпълнителния директор на ИА "ВКВПД" за откриване на "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Доставка на хранителни продукти и напитки за нуждите на Агенцията", и е изпратено по компетентност на КЗК, за разглеждане от нея, искането на изпълнителния директор на ИА "ВКВПД", обективирано в подадената до съда касационна жалба, за намаляване на размера на разноските, възложени в тежест на Агенцията с постановеното от КЗК решение по преписка № КЗК-549/2023 г. Изрично в мотивите на решението тричленният състав изтъква, че тъй като в представения от "Ийт уел" ЕАД списък на разноските се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер общо на 1 800лв, с представени доказателства за изплащането му към адвокатско дружество, но без данни за размера на адвокатския хонорар, изплатен само за един адвокат, /какъвто е дължим според приложимия във връзка с чл. 228 АПК, текст на чл. 143, ал. 1 АПК/, претенцията на това дружество, в качеството му на ответник по делото, като недоказана следва да бъде оставена без уважение. Така, при липсата на данни и представени доказателства, установяващи размера на възнаграждението, изплатено само за един адвокат, каквото именно е дължимо съгласно субсидиарно приложимото в производството правило на чл. 143 АПК, касационният състав приема за неоснователно искането на "Ийт уел" ЕАД за присъждане на разноски, при което и не присъжда разноски на последното дружество с решението си по делото. При тези данни настоящият съдебен състав счита, че не са налице материалноправните предпоставки за допълване или изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта му за разноските. Разпоредбата на чл. 248 ГПК е част от раздел III, глава Осемнадесета, част втора на ГПК, озаглавен "Поправяне на решението". В производството по чл. 248 ГПК съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, само когато при направено искане, се установи допусната грешка или пропуск да ги присъди. В случая не се установява никоя от тези две хипотези, тъй като несъмнено не е налице пропуск на съда да разгледа и обсъди своевременно заявената от "Ийт уел" ЕАД претенция за присъждане на разноски, нито е допусната грешка при произнасянето по нея. Наведените доводи в искането за изменение на решението по делото в частта му за разноските, не променят този извод, доколкото по аргумент от чл. 143 АПК, ценен в контекста на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, при неблагоприятен за нея изход от делото, страната дължи разноски за заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, но само за един адвокат и ако заплащането е установено, като действително направено в полза на именно този адвокат, по делото. Предвид това и липсата на данни, позволяващи определянето на сумата, претендирана от "Ийт уел" ЕАД, като изплатена за възнаграждението на осъществилия процесуалното му представителство по делото адвокат, съдът с решението, чието изменение се иска, е приел заявената от дружеството претенция за разноски за адвокатска защита за недоказана, а оттам съответно - и неоснователна, при което я е оставил без уважение. При отсъствието на фактическо и правно основание за изменение на решението, въз основа на изтъкнатите за това доводи, искането като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,