Определение № 8183 от 03.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5849/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Т. Б. И. - председател на УС на ЕС при бл. №130, [жк], гр. София, срещу определение №3749/09.04.2024 г. по адм.дело №348/2024 г. на Административен съд - София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение на район "Илинден" с рег. № РИЛ23 - РИ09 -13 от 01.12.2023 г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му, връщане на делото на друг състав за произнасяне по същество на жалбата. Ответникът по частна жалба - кметът на район "Илинден", Столична община, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на определението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АССГ е приел, че с една част от обжалваното от И. решение, издадено от кмета на район "Илинден", е предоставен достъп до поисканата от заявителя И. информация, а в друга част е препратено на компетентния задължен субект по ЗДОИ - главен архитект на Столична община, поради което актът няма характер на отказ за предоставяне на достъп до обществена информация и жалбата срещу него е недопустима поради липса на правен интерес. Определението е правилно като краен резултат. Формулираният от И. правен интерес от първоначалното оспорване е мотивировка защо е поискал достъп до изброените в заявлението документи и съответно съдържащата се в тях информация. Същият обаче не мотивира правен интерес от оспорване на решението с което е предоставен достъп до исканата информация за акт за частна общинска собственост, като е посочен в т.2 сайт на регистъра на общинската собственост, на който е достъпен, а в т.5 е посочено да се предостави и на хартиен носител. Тази част от решението е позитивна за заявителя и той няма правен интерес да я оспорва. Споровете по изпълнението й не могат да бъдат разрешавани по реда за оспорване на отказите за предоставяне на достъп до обществена информация. Решението в частта, с която заявлението е изпратено за отговор на друг орган, на основание чл. 32, ал.1 ЗДОИ, също няма характер на отказ да се предостави информация по смисъла на чл.38 ЗДОИ. Същото в тази си част е елемент от фактическия състав по произнасяне на компетентния задължен субект по ЗДОИ и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Заявителят не е твърдял по тази част на заявлението му да има формиран мълчалив отказ, нито е посочил да оспорва мълчалив отказ. В изричния акт не се съдържа диспозитив за отказ за достъп до поисканата информация, поради което жалбата правилно е преценена като недопустима и в тази й част. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за производството пред ВАС на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от частния жалбоподател. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,