Определение № 5080 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 795/2026 г.

Производството е реда на чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, се е произнесъл по реда на чл.274, ал.3 ГПК с определение № 3383 от 18.06.2026 г. по настоящото дело, с което не е допуснал до касация определение № 2834 от 30.10.2025 г. по в.гр.д. № 2319/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд. С молба № 14442 от 06.07.2026 г., депозирана по настоящото дело на ВКС, ответниците Д. К. Д., Р. Д. Ч. и М. Д. Д., всички представлявани от адвокат Г. П.- С., молят определението на съда да бъде изменено в частта за разноските, като се допълни произнасянето с присъждане на разноски в размер на 2 800лв. в полза на Д. Д. и по 1400лв. в полза на Р. Ч. и М. Д., за всеки от тях поотделно. Производството по молбата по чл.248 ГПК е допустимо, тъй като същата е депозирана в законоустановения срок по чл.248, ал.1 ГПК, от ответник по частната касационна жалба. Разгледана по същество молбата по чл.248 ГПК за допълване на постановеното определение № 3383 от 18.06.2026 г. е неоснователна. Производството по настоящото дело е образувано по частна касационна жалба, подадена от В. И. А. срещу определение № 2834 от 30.10.2025 г. по в. гр. д. № 2319/2025г. на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено определение № 6335 от 31.03.2025 г. по гр.д № 4792/2022 г. на Софийския градски съд и е оставена без разглеждане молба с вх. № 49180/23.05.2023 г. на В. А. за възстановяване на срока за касационно обжалване на решение № 3838 от 15.12.2022 г. по гр.д № 4792/ 2022 г. на Софийския градски съд. По делото са депозирани отговори от Г. Д., чрез адвокат С. Д., от С. З., Ж. С., Т. З., С. С., В. Р., А. С., А. И. и М. Б., чрез адвокат В. Т. и от М. и Д. Д., чрез адвокат Х.. Настоящите молители Д. К. Д., Р. Д. Ч. и М. Д. Д., всички представлявани от адвокат Г. П.- С. са конституирани като ответници по посочената частна касационна жалба, но не са депозирали отговор и не са представили доказателства за направени разноски за защита против тази частна касационна жалба. За пълнота- видно от приложените към гр.д. № 4792/2022 г. по описа на СГС книжа, са налични доказателства, че претендираните сега суми са заплатени за защита против друга касационна жалба, на друг жалбоподател, а именно за защита против касационна жалба с вх. № 10345, депозирана от М. и Д. Д., която касационна жалба не е била предмет на разглеждане по настоящото ч.гр.д. № 795/2026 г. по описа на ВКС. От изложеното следва, че по настоящото дело молителите не са депозирали отговор на частната жалба, не са заявили претенция за разноски и не са представили доказателства за реално направени разноски за защита. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната го е заплатила и е доказала в производството извършването на разноски. Последователно в практиката на ВКС се приема също, че претенцията за разноски следва да бъде заявена и разноските следва да бъдат установени по надлежен ред до приключване на съдебното заседание в съответната инстанция. В производството пред касационната инстанция, в хипотезата когато производството приключва с произнасяне в закрито заседание, доказателствата за извършването на претендираните разноски следва да бъдат представени най-късно до приключване на това заседание, за да може да се приеме за основателна молбата за тяхното присъждане.Следователно, по настоящото дело не са налице предпоставките за присъждане на разноски в полза на молителите като заплатено възнаграждение за адвокатска защита по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I г.о.