Определение № 2797 от 09.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 615/2026 г.

Производството е по чл. 48 ЗМТА. Образувано е по подадена от И. В. Б. срещу „Профи кредит България“ ЕООД искова молба за прогласяване за нищожно, евентуално за отмяна на арбитражно решение от №1517/29.01.2015г. по арбитражно дело №1517/2014г. на арбитър Бисерка Газдова, с което ищецът е осъден да заплати на ответника суми в размер на 3561,65 лв.,ведно със законната лихва от 29.01.2015г. до окончателното плащане, 80 лв. разноски за арбитражното производство и 353,70 лв. юрисконсултско възнаграждение. В исковата молба са изложени твърдения за нищожност на арбитражното решение, поради неарбитрируемост на спора /чл.47 ал.2 ЗАрб/ при приложимост на императивната норма на чл. 19 ал. 1 ГПК /доп. ДВ бр.8/2017г./ вр. § 13 т. 1 от ДРЗЗП. В условията на евентуалност ищецът счита,че решението подлежи на отмяна по реда на чл.47 ал.1 т.4 ЗАрб, тъй като не е бил уведомен за арбитражното производство, не са му връчвани никакви книжа и не е взел участие в него. С исковата молба ищецът представя писмени доказателства и прави доказателствено искане за изискване и прилагане на т.д.№1769/2015г. по описа на Софийски градски съд, по което е издаден изпълнителен лист за вземанията. Ответникът по исковата молба „Профи кредит България“ЕООД оспорва исковата молба като недопустима и изложените в нея твърдения като неоснователни. Счита,че същата е подадена след изтичането на предвидения в чл.48 ал.1 ЗМТА преклузивен срок; че разпоредбата на чл.19 ал.1 ГПК в новата й редакция не е приложима към вече приключилото арбитражно производство,предвид §6 от ПЗРЗИДГПК; че заварените гражданско-правни отношения /в случая възникнали със сключването на договора, съдържащ арбитражна клауза от 2010г./ следва да се преценяват според материалния закон, действал към момента на възникването им. Поради това моли производството да бъде прекратено, евентуално - искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените от него разноски за производството. Представя писмени доказателства. Настоящият състав на Върховен касационен съд Второ търговско отделение намира, че подадената искова молба е недопустима, поради пропускането на установения в чл.48 ал.1 ЗАрб преклузивен срок. С нея са предявени за разглеждане иск за прогласяване нищожността на арбитражно решение №1517/29.01.2015 г. по арб. д. № 1517/2014 г. на арбитър Бисерка Газдова, като постановено по спор, който не подлежи на решаване от арбитраж, чиято правна квалификация е чл.47 ал.2 ЗА рб, евентуално съединен с иск по чл.47 ал.1 т.4 ЗА рб иск за отмяна на посоченото арбитражно решение поради това,че ищецът не е бил надлежно уведомен за арбитражното производство и не е могъл да вземе участие в него. С разпоредбата на чл.48 ал.1 ЗАрб Закона за арбитража е въведен преклузивен срок за предявяване на исковете по чл.47 ЗАрб ,като този срок е определен на 3 месеца от деня, в който молителят е получил решението. В практиката си, формирана преди изменението на закона, обн. в ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г., Върховен касационен съд приема,че този срок е относим както по отношение на иска за отмяна, така и по отношение на иска за прогласяване нищожността на арбитражно решение. С посоченото изменение от 01.08.2025г. е създадена нова разпоредба на чл.48 ал.3 ЗА, с която ограничението във времето за предявяване на иск за установяване на нищожност на арбитражно решение отпада. По аргумент от специалната разпоредба на §26 ПЗРЗИДЗМТА, според която иск за нищожност на решение, постановено преди влизането в сила на този закон, може да бъде предявен до изтичането на срока по чл.48 ал. 1 и само на основанията, предвидени в закона към датата на постановяване на решението, новата алинея на чл.48 ЗАрб е приложима само по отношение на искове срещу арбитражни решения, постановени след влизането й в сила, т.е. след 01.08.2025 г. Арбитражното решение, чиято нищожност, респ. отмяна се претендира в настоящото производство, е постановено на 29.01.2015г., поради което допустимостта на предявяването му е обвързана с предвидения в чл.48 ал.1 ЗА преклузивен тримесечен срок, неспазването на който е предпоставка за отказ съдът да разгледа подадената искова молба. От представените с исковата молба и служебно изискани от настоящия състав доказателства е видно,че въз основа на арбитражното решение на 27.03.2015г. е издаден изпълнителен лист от Софийски градски съд, в който са посочени изрично номерата на самото арбитражно решение и на арбитражното дело, както и името на арбитъра, който го е постановил; въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №20158410407044/2015г. по описа на ЧСИ Н. М. с взискател „Профи кредит България“ ЕООД и длъжник И. В. Б.; на последния е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която изрично е посочено,че към нея е приложено копие от изпълнителния лист; поканата е изпратена на адреса на удостоверената пред ЧСИ от базата данни на НОИ месторабота на Б. в „М. трейд“ООД, като същата е връчена на 13.07.2015г. на управителя на дружеството Е. Н. М., който я е приел със задължение да я предаде на длъжника; същият е потвърдил качеството си на такъв с подадения от него до ЧСИ отговор на изпратеното му едновременно с поканата съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Б.; на 12.07.2017г. на Б. лично /срещу негов подпис, положен след изписване на фамилията му/ е връчено съобщение от ЧСИ за наложени от него по изпълнителното дело запори върху банковите сметки на Б.. Така установените факти позволяват да се приеме,че с получаването на поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело, по което ищецът е конституиран като длъжник, той е бил уведомен за постановеното срещу него арбитражно решение на дата 13.07.2015г., от която е започнал да тече преклузивният срок по чл.48 ал.1 ЗА рб. Връчването е редовно, тъй като е извършено според изискванията на чл.46 ал.2 ГПК. Дали и кога оправомощеното да получи от името на адресата и същевременно задължено да му предаде поканата лице е изпълнило това си задължение, е правно ирелевантно, поради което твърдението на ищеца,че поканата не му е била предадена не може да обоснове друг извод. Преклузивният тримесечен срок по чл.48 ал.1 ЗА рб за предявяване на исковете за прогласяване нищожността на арбитражното решение и за неговата отмяна е изтекъл на 13.10.2015 г., а предявените такива едва на 27.02.2026г. се явяват преклудирани, респ. недопустими. С оглед това исковата молба следва да бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство следва да се прекрати. Така мотивиран, настоящият състав на Върховен касационен съд Второ търговско отделение