Определение № 5426 от 23.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4703/2025 г.

Производството е по реда на чл. 216а във връзка с чл. 205, ал. 3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба, подадена от заместник – министър на регионалното развитие и благоустройството и упълномощен възложител на Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, чрез процесуалния му представител М. Григорова срещу определение № 428/17.04.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-315/2025 г., с което е оставено без уважение искането му за допускане на предварително изпълнение на Решение № D42736231/25.03.2025 г. на заместник – министър на регионалното развитие и благоустройството за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет „Създаване на единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството“, открита с Решение № F605398/16.12.2024 г., с УИН [номер] в ЦАИС ЕОП. Жалбоподателят твърди, че са налице предпоставките за допускане на предварително изпълнение, поради което претендира отмяната на обжалвания акт и постановяване на друго определение, с което да бъде уважено искането му за допускане на предварително изпълнение. Ответната страна – „Технически университет – София - Технологии“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. В. Андонова, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждането на разноски. Заинтересована страна – „Контракс“ АД, редовно уведомена, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, приема частната жалба, като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 216а от ЗОП, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред КЗК е образувано по жалба, подадена от „Технически университет – София - Технологии“ ЕООД срещу Решение № D42736231/25.03.2025 г. на заместник – министър на регионалното развитие и благоустройството за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет „Създаване на единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството“, открита с Решение № F605398/16.12.2024 г., с УИН [номер] в ЦАИС ЕОП. В писмено становище от 14.04.2025 г. възложителят е отправил искане на основание чл. 205, ал. 1 от ЗОП за допускане на предварително изпълнение на атакувания акт. В тази връзка КЗК постановява обжалваното определение, с което приема, че не са налице материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 205, ал. 4 от ЗОП, за допускане на поисканото предварително изпълнение. В мотивите си Комисията изтъква, че независимо, че навременното изпълнение на обжалваната поръчка съставлява значим обществен приоритет, доколкото касае особено важни държавни и обществени интереси, в случая не може да се обоснове тезата, че от отлагането на сключването на договора, биха могли да произтекат негативните последици, които законодателят е имал предвид, допускайки изключението по чл. 205, ал. 4 от ЗОП. На следващо място Комисията е приела, че изложените от възложителя мотиви, предвид естеството на дейностите по осъществяване на предмета на обществената поръчка, не попадат в предоставената от законодателя възможност, визирана в разпоредбата на чл. 205, ал. 6 от ЗОП, съгласно която Комисията за защита на конкуренцията допуска предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител във всички случаи, когато би се застрашило сериозно изпълнението на мащабна програма в областта на отбраната или сигурността, която е от съществено значение за интересите на страната. В заключение е обосновала извод, че не се установява наличието на основания по чл. 205, ал. 4 от ЗОП за допускане на предварително изпълнение на решението за определяне на изпълнител, противопоставими на установената в чл. 203, ал. 4 от ЗОП презумпция за защита на обществения интерес, изразена чрез автоматичното спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка при наличие на жалба срещу решението за определяне на изпълнител и искането като недоказано е оставено без уважение. Определението е правилно. Съгласно чл. 205, ал. 4 от ЗОП, когато се обжалва решение за избор на изпълнител възложителят може в становището си по чл. 200, ал. 2 от ЗОП да поиска от КЗК допускане на предварително изпълнение на решението. Комисията се произнася по това искане, като съгласно ал. 4 на чл. 205 от ЗОП допуска предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител, но само по изключение - когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. КЗК е съобразила предмета на процесната поръчка, а именно избор на изпълнител, който да създаде единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството и правилно е приела, че не може да се обоснове тезата, че от отлагането на сключването на договора, биха могли да произтекат негативните последици, които законодателят е имал предвид, допускайки изключението по чл. 205, ал. 4 от ЗОП. Настоящият състав преценява изводите на КЗК като правилни - обусловени от данните по делото и едновременно с това, съответни на материалноправната разпоредба на чл. 205, ал. 4 от ЗОП. Допускането на предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител има характера на предоставена от законодателя възможност за сключване на договор за възлагане на обществена поръчка, преди окончателното приключване на спора по отношение законосъобразността на акта на възложителя, регламентирана само по изключение, осъществимо с цел избягването на сериозни негативни последици. Но възложителят е този, който претендира допускане на предварително изпълнение, поради което, по аргумент от чл. 205, ал. 2 от ЗОП, именно той носи тежестта за доказване на обстоятелствата, налагащи отклонението от общото правило. В разглеждания случай това не е сторено, при което обосновано искането е счетено от Комисията за недоказано, а оттам - неоснователно. В случая с искането не са представени никакви доказателства, сочещи, че от забавянето на процедурата ще произтекат негативни последици от вида на тези, визирани от нормата на чл. 205, ал. 4 от ЗОП. Наведените в частната жалба доводи, не обосновават различен извод, доколкото са изцяло относими към изначалната необходимост на възложителя от възлагането въобще на обществената поръчка, и в действителност са без правно значение относно преценката, дължима от КЗК и съответно от съда, за наличието на материалноправните предпоставки по чл. 205, ал. 4 от ЗОП. Друг извод не се налага и от изложените съображения за евентуалната загуба на средства за финансиране, тъй като към искането не са представени доказателства, че ненавременното изпълнение на дейностите, включени в предмета на оспорваната обществена поръчка, може да доведе до невъзможност от изпълнението на цялостния проект до крайния срок за неговото изпълнение – 31 май 2026 г. Освен това, следва да се отбележи, че спирането на процедурата ще е за кратък период от време, с оглед съкратените срокове за произнасяне по жалбата от КЗК и Върховния административен съд, особено като се има предвид, че по преписка № КЗК-315/2025 г., по която е постановено оспореното определение, Комисията вече е насрочила открито заседание за разглеждане на жалбата на 15.05.2025 г., видно от публикуваната в ел. страница на КЗК информация, и следва да се произнесе в предвидените в чл. 212 от ЗОП срокове. Предвид установеното от фактическа страна, съдът приема, че в случая не е налице основание, налагащо отмяната на определението на КЗК, с което е прието, че не са налице визираните от чл. 205 от ЗОП материалноправни предпоставки за допускане на предварителното изпълнение на решението на възложителя за определяне на изпълнител на обществената поръчка. С оглед изложеното, оспореното определение като правилно, следва да се остави в сила. С оглед на изхода на спора искането на ответника „Технически университет – София - Технологии“ ЕООД за присъждане на разноски в това производство следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 3 АПК. С писменото възражение по частната жалба и с допълнителна молба са представени договор за правна защита и съдействие и преводно нареждане, удостоверяващи договорено и платено адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 1 680 лв. Частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на „Технически университет – София - Технологии“ ЕООД разноски в размер на 1 680 лв. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,