Определение № 3763 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1266/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, във вр. с чл. 213 а, ал. 7 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на директор на Дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ в Министерство на финансите, в качеството му на задължен субект по чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), против определение №23172/12.11.2024 г., постановено по адм. дело №3694/2024 г. по описа на Административен съд- София-град (АССГ). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е недопустимо, алтернативно неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага подробни съображения, че съдът неправилно е определил предмета на касационно оспорване, вследствие на което неправилно е приел касационната му жалба за недопустима. Твърди, че с касационната жалба е оспорено решение №19950/15.10.2024 г. на АССГ по адм. дело 3694/2024 г. само в частта по отношение на въпрос №12, който въпрос съдът неправилно е разгледал по реда на чл.145 от АПК, вместо този по чл.197 и сл. от АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за касационната инстанция. Върховният административен съд, пето отделение счита, че частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 213а, ал. 7 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение на основание чл. 215, т. 4 АПК е оставена без разглеждане касационната жалба на директор на Дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ в Министерство на финансите срещу решение № 19950/15.10.2024 г. по адм. дело №3694/2024 г. по описа на АССГ. Административният съд приема, че с жалбата е оспорено решението в частта, с която се отказва достъп до обществена информация по въпроси №8-12 и по аргумент на чл. 40, ал.3 от ЗДОИ същата е недопустима за разглеждане, като подадена срещу необжалваем съдебен акт. Определението е правилно като краен резултат, при следните коригиращи мотиви: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е решение №15/19.03.2024 г. на началник кабинета на министъра на финансите, с което на Д. К. С. е отказан достъп до обществена информация по въпроси от 8-11 от молба с уточняващи въпроси от 5.03.2024 г. във връзка със заявление № У-ЗДОИ51/26.07.2023 г., като заявлението относно въпрос №12 е оставен без разглеждане. Със същото решение е предоставена информация по въпроси 1-7. С решение №19950/15.10.2024 г. на АССГ по адм. дело №3694/2024 г. по реда на чл.145 и сл. от АПК оспореният административен акт е отменен в частта, с която се отказва достъп до обществена информация по въпроси №8-12 и в тази част преписката е върната на органа за ново произнасяне. Със същото решение е отхвърлена жалбата в останалата й част. На основание чл. 40 от ЗДОИ решението е окончателно. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от органа по достъп до обществена информация срещу частта, в която е отменен отказ за произнасяне по въпрос №12 от заявлението за достъп до обществена информация. За да остави касационната жалба без разглеждане с определение № 23172/ 12.11.2024 г. първоинстанционният съд е приел, че същата е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно оспорване. Неправилно съдът е приел, че касационната жалба е насочена срещу решение №19950/15.10.2024 г. по адм. дело №3694/2024 г. по описа на АССГ в частта, с която се отказва достъп до обществена информация по въпроси 8-11. В касационната жалба ясно е посочен предмета на касационно оспорване, а именно решението само в частта, с която по отношение на въпрос 12 административният акт е отменен и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Първоинстанционният съд е разгледал производството по делото по реда на чл.145 и сл. от АПК по отношение на въпроси №8-12 и се е произнесъл с акт по същество. В случая по отношение на административния акт относно въпрос 12, редът за разглеждане е друг, той е посоченият в чл.197 и сл. от АПК, тъй като се касае за отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане. Предвид чл. 200, ал. 1 от АПК съдът или отхвърля жалбата или отменя отказа и изпраща преписката на административния орган за произнасяне по заявлението по същество. Съдът се произнася с определение по предмета на спора дали отказът за произнасяне по заявление по ЗДОИ е законосъобразен или не. В случая с оспореното решение като резултат съдът е отменил отказа за достъп до обществена информация по въпроси № 8-12 и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Крайният резултат е, че с отменителното решение съдът е обхванал и хипотезата на чл. 200, ал.1 от АПК. Постановеното решение в частта относно въпрос №12 е с характер на определение по чл. 200, ал. 1 АПК, подлежащо на обжалване съгласно чл. 200, ал. 2 АПК от страните в административното производство. Частният жалбоподател - в случая административен орган, няма качеството на страна в административното производство, същият е придобил качество на страна в съдебното производство. Предвид изричната разпоредба на чл. 200, ал. 2 АПК и даденото тълкуване на същата с ТР № 2/24.03.2021 г по тълк. дело № 10/2019 на ОСС на ВАС административният орган - издател на акта не е активно легитимиран да обжалва съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК, поради което подадената от него жалба до Върховния административен съдс е процесуално недопустима. За да може да се определи дали страна в съдебно производство има право на жалба срещу първоинстанционнен съдебен акт, е от значение както по какъв ред е проведено съдебното производство, така и с какъв съдебен акт по същество се е произнесъл първоинстанционният съд. След като по същество е уважена жалба срещу отказ на органа по достъп до обществена информация да разгледа искане за достъп до обществена информация по въпрос №12 от заявлението, срещу така постановения съдебен акт е недопустимо подаване на жалба от страна на директора на дирекция "Човешки ресурси в административно обслужване" в МФ, поради разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК. Предвид разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК във вр. ТР № 2/24.03.2021 г по тълк. дело № 10/2019 на ОСС на ВАС, правилен е крайния извод на АССГ, че е налице хипотезата на чл. 215, т. 4 от АПК за оставяне на касационна жалба с вх. №29223/25.10.2024 г. по описа на съда без разглеждане. Предвид изложеното настоящата частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на административния съд следва да се остави в сила като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение