Определение № 4474 от 30.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3091/2025 г.

Производството e образувано по касационна жалба на Е. Д. К. против решение № 12710 / 22.11.2024 г. по адм. дело № 2573/ 2024 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което касационната жалба на К. против решение № 2296/14.12.2023г. по адм. дело № 2606/ 2023г. на Административен съд –Пловдив е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази част и с което по жалба на НЕЛК посоченото по- горе решение на Административен съд – Пловдив е оставено в сила. Жалбоподателката се позовава на чл. 209, т.1-3 АПК и претендира обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от решението на НЕЛК, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Национална експертна лекарска комисия не изразява становище. Като взе предвид изложеното в жалбата Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, констатира следното: Независимо, че е образувано по реда на глава дванадесета АПК (Касационно производство), сезиращият акт е с характер на частна жалба срещу решение № 12710 / 22.11.2024 г. по адм. дело № 2573/ 2024 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта, с която касационната жалба на Е. К. против решение № 2296/14.12.2023г. по адм. дело № 2606/ 2023 г. на Административен съд – Пловдив е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено. Разпоредбата на чл. 209, т. 1-3 АПК е цитирана от К. формално, а всички доводи на подателката, включително в уточнението от 19.12.2024 г., са за заплащане на обезщетение и за отмяна на решението на тричленния състав на Върховния административен съд за „отхвърляне на касационната жалба“. Освен това съдебният акт в частта, в която е оставено в сила решението на Административен съд – Пловдив, е влязъл в сила и като постановен в касационно производство не подлежи на инстанционен съдебен контрол. Поради това следва да се приеме, че производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и петчленният състав на Върховния административен съд е сезиран с частна жалба, подадена срещу цитираното по- горе съдебно решение на тричленен състав на ВАС, което е с характер на определение в оспорената част. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт в оспорената част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Тричленният съдебен състав правилно приема, че касационната жалба на Е. К. против решението на Административен съд – Пловдив е недопустима поради липса на правен интерес от оспорване на съдебния акт. Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК право на касационно оспорване имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая решението на Административен съд – Пловдив е изцяло положително за подателката на касационната жалба, тъй като с него, оспореното от К. решение на НЕЛК е отменено и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Със съдебния акт целената от оспорващата правна промяна е постигната, поради което за К. не е налице правен интерес от обжалване на решението на административния съд. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на касационната жалба и отсъствието му прави жалбата недопустима. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че подадената от К. касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено в тази част, тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение, постановява съдебен акт при правилно тълкуване и прилагане на закона. Съображенията на частната жалбоподателката, поддържани и в представеното уточнение към жалбата от 19.12.2024г. и в становището от 14.04.2025г., свързани с претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразното решение на НЕЛК, са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на решение № 12710 / 22.11.2024 г. по адм. дело № 2573/ 2024 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, в частта, с която касационната жалба, подадена от Е. К. против решение № 2296/14.12.2023г. по адм. дело № 2606/ 2023г. на Административен съд –Пловдив е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Съдебният акт в посочената част е правилен и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,