Определение № 4399 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4551/2023 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 10376 от 14.06.2024 г. /п.к. от 13.06.2024 г/. по регистъра на ВКС, подадена от ответниците по касационна жалба и по делото Н. К. С. и Г. В. С. чрез адв. З. за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2674 от 30.05.2024 г. в частта за разноските с присъждане на адвокатско възнаграждение за касационното производство. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от касаторите и ищци по делото М. К. Г. и Г. К. Г. чрез общия им пълномощник адв. К. А., с който се поддържа становище за неоснователност на молбата и отсъствие на предпоставките по чл. 248 ГПК. Твърди се, че липсват представени доказателства за заплащането на претендираното възнаграждение към момента на приключване на съдебното дирене. Сочи се още, че така претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение е прекомерно по размер. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 2674 от 30.05.2024 г. по гр. д. № 4551/2023 г. на ВКС, III г.о., настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 132 от 17.07.2023 г. по гр. д. № 282/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив по жалба на М. К. Г. и Г. К. Г.. В определението липсва произнасяне по искането на ответниците по касация Н. К. С. и Г. В. С., направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на сторените разноски в касационното производство. Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. Налице са предпоставките за допълване на определението, постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта за разноските, които са били поискани своевременно. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на касационната жалба, подаден от Н. К. С. и Г. В. С., чрез адв. З.. В него е направено нарочно искане за присъждане на сторените разноски, в това число адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Към отговора на касационната жалба с вх. № 8157 от 18.10.2023 г. (по регистъра на Апелативен съд – Пловдив), приложен по настоящото производство (л. 21), са представени договори за правна защита и съдействие от 18.09.2023г., както и пълномощни, по силата на които адв. З. черпи представителни права за ответниците по жалба С. в производството пред ВКС. От приложените договори за правна защита и съдействие от 18.09.2023 г. се установява се, че техен предмет е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне, подписване и депозиране на отговор на касационна жалба и осъществяване на процесуално представителство пред касационната инстанция, срещу договорено адвокатско възнаграждение от 1 760 лева, дължимо от всеки един от ответниците. Същото е заплатено изцяло и в брой при сключването на договора с всеки от тях, който, съгласно записаното в него и според т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, има характер на разписка за платената сума. При тези данни настоящият състав намира, че липсата на произнасяне по надлежно направеното от ответниците по жалба искане за присъждане на разноски, представлява основание за допълване на вече постановеното определение. Предвид изхода на спора, своевременно въведеното искане, както и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 ГПК, молбата на ответниците по жалба С. с правно основание чл. 248 ГПК е основателна. Доводите на насрещната страна за липсата на предпоставки по чл. 248 ГПК за исканото допълване на съдебния акт в частта за разноските не могат да бъдат споделени. Както се посочи в мотивите по-горе, в случая молителите имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представили са доказателства за извършването им /т. 1 от ТР № 6/2013 г. ОСГТК на ВКС/, но съставът е пропуснал да се произнесе за разноските с определението си по чл. 288 ГПК, с което в случая производството пред касационната инстанция приключва – чл. 81 ГПК. Основателно е обаче искането на насрещната страна за присъждане на по – нисък размер на адвокатско възнаграждение, тъй като същото се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че в производството по допустимост на касационното обжалване по чл. 288 ГПК съдът дължи произнасяне само по наведените основания. В случая, предметът на адвокатската защита на ответниците по касация се изчерпва с изготвяне на общ отговор на касационната жалба, без явяване на пълномощника им в съдебно заседание. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване без явяване в съдебно заседание, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по - малко от 1200 лева. Отделно от горното, след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от Наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Както се посочи по-горе в настоящото определение, в случая делото не разкрива висока правна и фактическа сложност, а и съобразявайки характера на производството по чл. 288 ГПК и естеството на повдигнатите по делото правни въпроси, следва да се приеме, че е справедливо и обосновано възнаграждението на упълномощения от ответниците адвокат да е в размер на 1800 лева (общо) за изготвянето на отговор на касационна жалба, която сума съответства на положения от него труд. По изложените съображения, определението по чл. 288 ГПК ще следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 ГПК с осъждане на касационните жалбоподатели да заплатят на ответниците по жалба направените разноски за настоящото производство в посочения по - горе размер. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.,