Решение № 4752 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4540/2017 г.
ВАСIII отделение13.04.2018 г.докладчик т Галина Христова
Диспозитив
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 7 от 07.02.2017 г., постановено по адм. дело № 181/2016 г. от Административен съд Т. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4752 от 13.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4540/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. М. М., в качеството му на председател на Общинския съвет А., чрез пълномощника му адв. А. М. - АК Т., срещу Решение № 7 от 07.02.2017 г., постановено по адм. дело № 181/2016 г. от Административен съд Т. с доводи за неправилност на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответната страна - П. П. Б., чрез пълномощника си адв. Св. З. - АК В., депозира писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на съда да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски по делото, за които представя списък по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първостепенния съд е Решение № 130 по Протокол № 14 от заседание на Общинския съвет (ОбС) А., проведено на 27.10.2016 г., с което на осн. чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА вр. § 27, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗЗ по протокол № 14 ОС А. е взето решение на наследниците на М. В. К. - б. ж. на с. Д. З., общ. А. да се предоставят 7 бр. земеделски имоти в землището на с. Г. З. ЕКАТТЕ 16211. Въз основа на представените с административната преписка доказателства съдът е приел оспорваният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, които са определени в чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалния закон - § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. В подкрепа на този си извод е посочил, че при хипотезата на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, общинският съвет действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да постанови решение, с което да предостави посочените от ОС "Земеделие" земеделски имоти, тъй като тя е единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността на земеделските земи. "Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи се извършва с решения на ОС "Земеделие", която е компетентния орган, т. е. произнасянето по реституционното искане за собствеността е единствено от компетентността на ОС "Земеделие", като само тя може да прецени дали са налице пречки за реституция, в това число и дали имотите са неподходящи за възстановяване поради включване в програма на общински търговско дружество, а ОС (общинският съвет ) единствено е длъжен да проведе процедурата по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ.". Решението е неправилно и е постановено при особено съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Това решение не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата проверка на законосъобразността на оспорвания административен акт при наличие на вътрешно противоречие в изложението на съда. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение, като съдържание, не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. В него е налице неяснота и вътрешно противоречие до степен на невъзможност да се изведе действителната воля на постановилия го съд. Липсва изложение на становищата на страните. Събраните по делото доказателства не са обсъдени с оглед на тяхното съдържание и отношението му към възраженията на страните. Липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема, на базата на кои доказателства. Изложените "правни" съображения не са обосновани с конкретната фактическа обстановка, приета от съда на базата на събрания доказателствен материал. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 от АПК са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение