Определение № 13966 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11449/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Р. П. К. от [населено място], общ. Созопол, обл. Бургас, чрез процесуалния си представител адв. Д. Москова срещу определение № 7741 от 16.10.2024 г. по адм. дело № 1772/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяната му и постановяване на друго за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения АУПДВ. Претендира разноски. Ответната страна – зам. изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител юрк. Т. Гъркова, оспорва частната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. С обжалваното пред настоящия съд определение АС – Бургас е оставил без уважение искането на Р. П. К. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 г. – 2020 г. за кампания 2022 г. № 01-6500/502#6 от 30.09.2024 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че не са налице предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесния АУПДВ. Посочил е, че предположението, че от предварителното изпълнение на акта сериозно ще се наруши финансовата стабилност на стопанството на земеделския производител, е бъдещо и несигурно събитие, поради което не може да обуслови, че са налице доказателства, чрез които се установява настъпването за жалбоподателя на значителна или трудно поправима вреда. Отделно от това е изложил съображения, че писмените доказателства към жалбата не обективират нови обстоятелства, за да бъде спряно изпълнението на процесния акт по силата на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК. Обжалваното определение е неправилно. Оспореният АУПДВ е издаден по реда на чл. 27 ЗПЗП и чл. 162 и сл. от ДОПК. Съгласно специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 ЗПЗП обжалването на издадените от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им. Следователно, жалбата срещу АУПДВ няма суспензивен ефект и АУПДВ се явява годно изпълнително основание. Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК - по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 27 ЗПЗП не съдържа. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, съдът може да спре предварителното изпълнение, само ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тежест на оспорващия е да докаже настъпването на вреди, като той следва да установи, че съществува реална опасност да понесе такива вреди, че същите са значителни по размер или трудно поправими, че са налице нови обстоятелства, т.е. такива, които касаят периода след издаване на оспорения акт. В настоящия случай неправилен и необоснован е изводът на съда за липса на доказателства за обосноваване на предпоставките по чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания от Р. П. К. АУПДВ. Оспорващият твърди, че предварителното изпълнение на процесния акт би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. В подкрепа на искането си представя удостоверение от Банка ДСК изх. № 3506 -20-000 от 08.10.2024 г. относно сключен договор за кредит от 2018 г. за авансово финансиране на схеми и мерки за директни плащания; справка от индивидуалната партида на Р. П. К. в ЕСУ за оторизирани, удържани и изплатени субсидии за кампания 2022 г., 2023 г. и 2024 г.; документ за съществуването на два бр. банкови сметки на името на жалбоподателката; извлечение от банковите сметки за периода м.01 – м. 09.2024 г.; декларация за клане/умиране на място на животно за 10 бр. пчелини; справка за общия размер на задълженията на Р. К. за сумата от 260 824 лева. Искането е обосновано с оглед твърдението, че от допуснатото по закон предварително изпълнение на обжалвания АУПДВ относно публично държавно вземане за сумата от 82 691,22 лева, ще настъпи крах на стопанството на земеделския производител и вредите, които ще настъпят, няма да бъдат трудно поправими, а фатални и необратими. В тази връзка напълно необосновано е изложеното от първостепенния съд съждение, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от финансово естество, както и че представените с жалбата писмени доказателства във връзка с искането за спиране не обективират нови обстоятелства съобразно чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК. Изключването от страна на съда от кръга на вредите на такива, които имат финансов/имуществен характер, противоречи на смисъла и приложното поле на института на спиране на изпълнението на конкретен индивидуален административен акт, уреден в чл. 166 АПК. От друга страна, всички доказателства, приложени към жалбата до АС – Бургас, касаещи искането за спиране се отнасят за период след издаването на обжалвания АУПДВ. Настоящият касационен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че към момента не е започнало принудително изпълнение, което не е препятствало дейността на жалбоподателката. Напротив в процесния случай е налице допуснато по силата на закона предварително изпълнение на АУПДВ, който установява в тежест на оспорващата публично вземане в размер на 82 691, 22 лева, като едновременно с това е видно, че същата има задължения в размер около 260 000 лева към кредитни институции, нает персонал, арендни плащания, доставчици и др., които не може да покрива регулярно. В този смисъл разпореденото имуществено разместване е несъвместимо с принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, тъй като от установените по делото факти следва несъмнен извод, че предварителното изпълнение на акта би довело до настъпване на трудно поправими и значителни вреди за задълженото по акта лице, които биха засегнали както финансовото му състояние, така и възможността да осъществява дейността си на земеделски производител. Следователно, основателно се твърди в частната жалба, че финансовото състояние на адресата на акта, което не позволява безпроблемното погасяване на установените задължения, както и че значителният размер на установеното публично държавно вземане спрямо доказаните доходи, са достатъчни, за да обосноват извод за реална възможност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на оспорения АУПДВ за неговия адресат. По така изложените съображения определението като неправилно следва да се отмени, като бъде постановено друго за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания пред съда АУПДВ, издаден по отношение на Р. П. К.. Във връзка с искането на разноски на частния жалбоподател, същите не следва да бъдат присъждани в настоящото производство. По тях ще се произнесе първоинстанционният съд. Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК и чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, първо отделение