Определение № 4464 от 29.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3826/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от "Кредисимо" ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу определение №620 от 18.02.2025 г. по адм.дело №848/2024 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата му с искане за изменение на решение №38/06.01.2025 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му, изменение на решението в частта за разноските. Ответникът по частна жалба - Е. Г. Г., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор, иска оставяне на определението в сила и присъждане на адвокатско възнаграждение за производството по частната жалба на основание чл.38 ЗА. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С решение №38/06.01.2025 г. по адм.дело №848/2024 г. на Административен съд - Стара Загора е отменен отказ на "Кредисимо" ЕАД като администратор на лични данни и преписката му е върната за ново произнасяне по искането на Е. Г. в частта му относно предоставянето ва всички носители на нейни лични данни, осъдил е "Кредисимо" ЕАД да заплати 10 лева разноски по делото на Е. Г. и 600 лева адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ на Еднолично адвокатско дружество Мавров, представлявано от адвокат М. В. Мавров. С молба "Кредисимо" ЕАД е поискал изменение на решението в частта за разноските, твърдейки, че не е следвало да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА или алтернативно е следвало да се присъди в по - нисък размер. С обжалваното определение е оставено без уважение молбата с искане за изменение на решението в частта за разноските, като съдът е изложил мотиви, че след като адвокатът е оказал безплатна адвокатска помощ, видно от представения договор за правна помощ на някое от основанията по чл.38, ал.1 ЗА, същият не дължи доказване, че е налице конкретното основание - в случая, че Г. е материално затруднено лице. По отношение на алтернативното искане - за намаляване размера на адвокатското възнаграждение съдът е посочил, че е присъдил възнаграждение в по - нисък размер от минималния по чл.8, ал.2, т.10 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определението е правилно. Обосновани са доводите на съда, че адвокатът оказал безплатна адвокатска помощ не е е длъжен да доказва пред съда наличието на вписаното в договора за прана помощ основание за оказване на безплатна адвокатска помощ. След като същият е поел риска да защитава безплатно физическо лице при условията на чл.38, ал.1 ЗА и са налице двете кумулативно необходими предпоставки по чл.38, ал.2 ЗА - да е оказал правна помощ при условията на чл.38, ал.1 ЗА и на защитаваната от него страна да са присъдени разноски по делото, правилно АС е отказал да измени решението, в частта с която е осъдена насрещната страна да му заплати адвокатско възнаграждение. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че следва да се изследва материалното състояние на Г., с оглед превенция на злоупотреба с правото на безплатна адвокатска помощ. В хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА адвокатското възнаграждение се присъжда на адвоката, а не на страната, адвокатът не би следвало да търпи негативни последици от евентуална некоректност на страната във взаимоотношенията страна - адвокат. Настоящият съдебен състав намира, че присъденото с диспозитива на съдебното решение адвокатско възнаграждение от 600 лева не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което липсват и основания за намаляването му. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, предвид трайната съдебна практика съгласно която в споровете по чл.248 ГПК не се присъждат разноски за адвокатски хонорари и адвокатски възнаграждения по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като същите не са спорове по същество на делото, а относно разноските. Налице и още едно основание за неприсъждане на адвокатски хонорар по чл.38, ал.2 ЗА за производството по частната жалба - тъй като липсва втората кумулативна предпоставка по този текст, а именно насрещната страна да е осъдена заплати разноски на Г. в съответното производство - а именно това по частната жалба. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.236 АПК вр.чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, пето отделение