Решение № 7501 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3299/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, образувано по касационна жалба на Д. Г. Д. и Л. А. Д. от гр. Плевен, чрез адв. М. Пенчева, срещу решение № 547/18.02.2026 г., постановено по адм. дело № 365/2025 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-12-131/24.03.2025г. на заместник-кмета по „Териториално развитие“ на Община Плевен. С доводи за незаконосъобразност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, материална незаконосъобразност и необоснованост се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът заместник - кметът по „Териториално развитие“ на Община Плевен, чрез юрк. Стойчев, в писмен отговор по жалбата, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно. Претендира юрк. възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за пправилност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. Г. Д. и Л. А. Д. срещу заповед № РД-12-131/24.03.2025г. на заместник- кмета по „Териториално развитие“ на Община Плевен, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж „Пристройка към вилна сграда с [идентификатор]“, изпълнен в поземлен имот с [идентификатор], местност [заличен текст], община Плевен. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган след изготвяне на Констативен акт № 3 от 07.02.2025г., като описанието на незаконния строеж в акта и заповедта съвпада, а именно: пристройка към вилна сграда от 31 кв.м., пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5, б.“а“ от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.3 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, изградена без издадено разрешение за строеж през 1999г., съгласно представена декларация от 14.02.2024г. с нотариално заверени подписи на Л. Д. и Д. Д.. Обсъдени са приетите по делото заключения на съдебно-техническите експертизи, изготвени от вещи лица архитект и геодезист, които установяват, че имотът е с невярно отразени граници по ПНИ / не е отразена материализирана на място ограда/ и съставлява земеделска земя, в която съществува законно изградена постройка на основно застрояване, към която е изградена процесната пристройка. Изложени са подробни мотиви за приложимия режим на застрояване по ЗТСУ /отм./ и сега действащия режим по ЗУТ, като е прието, че процесния незаконен строеж не попада в режим на търпимост по §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Обсъдени са и събраните по делото гласни доказателства, сочещи на съществуването към 1999 г. на дървен навес на мястото на процесната пристройка, който е „затворен от три страни“ до сегашното си състояние през 2001г. с „подвижни стени“ и се ползва за лятна кухня. Първоинстанционният съд е приел, че е налице и намалено отстояние на пристройката до съседния имот, а също че липсва съгласие за това от съсобственика на съседния имот, подал сигнала за незаконното строителство. Решението е неправилно като постановено при противоречие с материалния закон към изяснената по делото фактическа обстановка и необосновано. Безспорно е установено по делото от вещите лица, че процесната пристройка, разпоредена за премахване като незаконен строеж, е с неточно описание в заповедта, което съставлява порок от категорията на съществените по смисъла на чл. 59, ал. 2 АПК. Описаната както в заповедта, така и в Констативен акт № 3 от 07.02.2025г. пристройка е от 31кв.м., като около 10кв.м. попадат под покрива на законно изградената в имота вилна сграда. Вещите лица сочат изрично, че съществуващата на място пристройка е с по-малък обем от посочения в заповедта – 21 кв.м.,т.е. при премахване на пристройката, описана в заповедта, би се засегнал покрива на съществуващата в имота законна вилна сграда. Тази неяснота на предмета на административния акт съставлява нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК. При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ административният орган следва наред с липсата на строителни книжа за проверявания обект да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна за това го задължават административно-производствените правила по чл. 35 АПК, което задължение в случая не е изпълнено, а от друга – ясното и точно описание на подлежащия на премахване незаконен строеж е от значение за последващото изпълнение на заповедта след влизането й в сила. В производството по принудително изпълнение не може да се премахват части от строежа по усмотрение на органа по изпълнението, тъй като биха се засегнали права извън описаните в изпълнителното основание – влязла в сила заповед по чл.225а, ал.1 ЗУТ. Именно поради това се явява съществен порокът, засягащ точната индивидуализация на разпоредения за премахване със заповедта по чл. 225а, ал.1 ЗУТ строеж, което води до незаконосъобразност на заповедта само на това основание, без да се изследва от съдебната инстанция търпимост на строежа както по смисъла на §16 така и по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Описаните нарушения, допуснати при издаването на оспорения административен акт са относими към отменителните основания на чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК и като такива, засягащи самото съдържание на волеизявлението, налагат заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Като е достигнал до извод в обратен смисъл, първоинстанционния съд е постановявил обжалваното решение в противоречие със закона. Това налага неговата отмяна като неправилно и постановяване на друго по реда на чл. 222, ал. 1 АПК, с което да се отмени заповед № РД-12-131/24.03.2025г. на заместник- кмета по „Териториално развитие“ на Община Плевен като незаконосъобразна. С оглед изхода на делото се явява основателна своевременно заявената от касаторите претенция за присъждане на сторените по делото разноски. Видно от приложените доказателства реално заплатените за две инстанции разноски са в размер на 2 357.94 /две хиляди триста петдесет и седем и 0.94/ евро, които са своевременно претендирани с приложени доказателства за плащането им. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение