Решение № 2254 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 885/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ООД „Винарна Добрич“ от гр. Варна, чрез адв. Г. Друмева, срещу Решение № 6673 от 18.06.2025 г. по адм. дело № 468/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. № 851000-1835/22.01.2025г. на началника на Сектор "Пътна полиция" (ПП) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Добрич за прекратяване на регистрация на регистрирани пътно превозни средства. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Наведени са доводи, че отказът от право на собственост по чл. 99 Закона за собствеността (ЗС), направен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, задължава административния орган да извърши дерегистрация на лекия автомобил. На самостоятелно основание претендира, че в хода на процедурата пред органа са допуснати съществени процесуални нарушения, които съдът не е съобразил, като нарушаване на изискването на чл. 30, ал.2 АПК; липса на правно основание за постановяване на отказа. Прави възражения за нарушаване на чл. 60 от Конституцията на Република България доколкото подлежало на облагане с данъци само годно да бъде обложено имущество. Касационният жалбоподател моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на административния акт, като административният орган бъде задължен да извърши исканата административна услуга.

Ответникът – началникът на Сектор ПП при ОДМВР гр. Добрич, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съдът е установил от фактическа страна, че административният орган е сезиран със заявление рег. № 851000-1471/16.01.2025 г., подадено от ООД „Винарна Добрич“ от гр. Варна, чрез управителя Г. Х. С., с което иска да бъде прекратена регистрацията на следните ППС:

• Товарен автомобил БОРДОВИ- марка ИФА, с peг. № [рег. номер], с рама № [заличен текст], двигател № [заличен текст];

• Товарен марка - ДАР 1900,с per. № [рег. номер], рама № [заличен текст], двигател № [заличен текст];

• АВТОРЕМАРКЕ- ЦИСТЕРНА, с peг. № [рег. номер], рама [заличен текст];

• Товарен марка УАЗ, с peг. [рег. номер], рама № [заличен текст], нестандартен, двигател [заличен текст];

• Товарен бордови марка ШКОДА ЕВРОПА, с per. № [рег. номер], рама № [заличен текст], двигател № [заличен текст];

• Товарен марка ФОЛКССВАГЕН ГОЛФ, с per. № [заличен текст], рама - липсва, двигател № [заличен текст],

Тъй като от страна на дружеството е налице отказ от право на собственост върху притежаваните от дружеството ППС. Към заявлението е приложена декларация по чл. 99 ЗС за отказ от собствеността над описаните ППС.

По заявлението е постановен отказ рег. № 851000-1835/22.01.2025г. на началника на Сектор "Пътна полиция" (ПП) при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Добрич, тъй като в Закона за движенето по пътищата (ЗДвП) не е предвидена възможност за отказ от собственост върху превозно средство. Посочено е, че за отписване на превозно средство са предвидени две хипотези: чрез нотариално заверен договор за покупко-продажба и прекратяване на регистрацията съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45).

Въз основа на събраните по делото доказателства решаващият съд е направил извод за законосъобразност на акта. Приел е, че от страна на заявителя е налице неизпълнение на изискванията на чл. 143, ал. 6 ЗДвП, във вр. с чл. 18 и сл. от Наредба № I-45 и е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 6 ЗДвП, в относимата редакция към датата на подаване на заявлението и произнасяне на административния орган, прекратяването на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в свидетелството за регистрация въз основа на писмено заявление от собственика и предоставяне на табелите с регистрационните номера. Със заявлението собственикът на пътното превозно средство представя документи, че то е прието за разкомплектуване, или декларация за съхраняването му в частен имот по образец, утвърден със заповед на министъра на околната среда и водите и съгласуван с министъра на вътрешните работи.

Наредба № I-45 определя условията и реда за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица, както и реда за служебно предоставяне и за предоставяне срещу заплащане на данни за регистрирани пътни превозни средства.

Съгласно чл. 18 от Наредба № I-45, в относимата редакция, регистрацията на превозно средство може да бъде прекратена: 1. по писмено заявление от собственика или 2. служебно. Редът и условията за прекратяване на регистрация по заявление на собственика се съдържат в чл. 18а от Наредба № I-45, съгласно който собственикът следва да представи освен заявление за прекратяване, табелите с регистрационните номера, свидетелство за регистрация на превозното средство и един от изброените в 8 точки документи.

Правилни са изводите на административния съд, че в процесния случай касаторът не е изпълнил законовите изисквания. Необосновани са касационните оплаквания, че отказът от право на собственост по чл. 99 ЗС, направен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, задължава административния орган да извърши дерегистрация на лекия автомобил. В тежест на собственика на МПС са редица задължения, свързани с допускането му до движение по пътищата и контрола върху него. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № І-45 собственикът е задълженото лице, което не само трябва да регистрира МПС при придобиването му, но и да извърши и прекратяването на регистрацията. Прекратяването на регистрацията не става само въз основа на отказ от правото на собственост. Законодателят е предвидил изричен ред за извършване на дерегистрацията на превозните средства, чието неспазване не може да породи целения правен ефект. Десезирането на компетентните органи от упражняването на контролно-надзорните им правомощия по отношение на статута и изискванията към процесните ППС изисква представянето на ясни доказателства съгласно установения нормативен ред. Именно това е и целта на посочените в нормата на чл. 143, ал. 6 ЗДвП, вр. чл. 18 и сл. от Наредба № І-45 изисквания за представяне на конкретни документи.

Както правилно е приел първоинстанционният съд, неизпълнението на законовите изисквания води до постановяване на отказ за снемане от отчет и прекратяване на регистрацията.

Извън предмета на настоящото производство са възраженията свързани с облагането на процесните ППС с данък.

По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение