Определение № 804 от 17.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1049/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Енергоснабдяване“ ООД, „Топлоснабдяване“ АД и Д. С. Д. срещу определение № 54/04.02.2025 г. по в. т. д. № 531/2024 г. на Апелативен съд Варна, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено постановеното по делото решение № 9/09.01.2025 г. и жалбоподателите са осъдени солидарно да заплатят сторените от насрещната страна разноски. Жалбоподателите правят оплакване, че атакуваното определение е неправилно и молят за неговата отмяна. Твърдят, че с произнасянето на апелативния съд всъщност два пъти са осъдени да заплатят разноски за първата инстанция. Ответникът Д. С. оспорва подадената съвместна частна жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените от жалбоподателите доводи и провери данните по делото, намира следното: Съвместната частна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани да обжалват страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение състав на Апелативен съд Варна е изменил постановеното по делото решение № 9/09.01.2025 г. и е осъдил жалбоподателите солидарно да заплатят сторените от насрещната страна разноски в първоинстанционното производство. Това е станало в резултат на депозирана от страна на Д. С. молба и в приложение на чл. 248 ГПК. Съдът е отменил първоинтстанционното решение в частта за разноските, което е пропуснал да стори с решението, и като резултат от произнасяне по предявените искове е осъдил ответниците да заплатят сторените от С. разноски солидарно, а не разделно, както преди това е постановил окръжният съд. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 248 ГПК, разяснена с ТР № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС, която урежда правомощието на съда да изменя или допълва постановеното от него решение в частта за разноските по искане на страна. В случая въззивният съд е изменил решението си в частта за разноските като е отменил решението на окръжния съд и е постановил дължимите на С. разноски да бъдат платени от ответниците при условията на солидарност, а не на разделност. С произнасянето си въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, нито е налице твърдяното от жалбоподателите „двойно“ осъждане да заплатят разноски на насрещната по спора страна. Твърденията в частната жалба, с която е сезирана настоящата инстанция, са напълно произволни и не кореспондират с мотивите и диспозитива на обжалвания акт. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС