Определение № 373 от 03.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 30/2012 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Постъпила е на 12.08.2013 год. молба от адв.Т. Я. – пълномощник на касатора, в която твърди, че с решението си от 18.07.2013 год. с което жалбата на доверителя и Л. Д. е уважена, съдът е отменил решението на САС и в частта с която са и били присъдени разноски за въззивната инстанция, дължими на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. С решението по чл.290 ГПК това възнаграждение не и е присъдено. Ответникът по молбата Г. фонд – С., не е изразил становище по реда и в срока на чл.248 ал.2 ГПК. Молбата е допустима. Разгледана по същество е основателна. След като изиска делото от Софийския апелативен съд, настоящият състав констатира, че действително още в първоинстанционното производство е било представено пълномощно за адв. Т. Я.-С., като пълномощник на Л. Д., което е безплатно. С въззивното решение, съставът на САС е присъдил възнаграждение на адв.Я.-С., дължимо от Г. М. и Г. Л.. С решението си по настоящето дело, ВКС е отменил решението на САС изцяло, вкл. в частта с която е била ангажирана отговорността на М. и Л. за заплащане на разноски в размер на 2952 лв на адв.Т. Я.-С.. Ангажирайки отговорността на Г. фонд – С. за заплащане на обезщетение и разноски на Л. Д., съставът е пропуснал да ангажира отговорността на Ф. за заплащане на възнаграждението на адв.Я.-С.. Предвид на горното като счете, молбата за основателна, ВКС – Търговска колегия, І т.о.