Решение № 4065 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9122/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Б., чрез адв. Христанов като процесуален представител, против решение № 7630 от 08.07.2025 г., постановено по адм. дело № 2973/2024 г. по описа на Административен съд - Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважи подадената жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощника си гл. юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Б., гражданин на Република Беларус срещу решение № 8928/27.08.2024 г., издадено от председателя на ДАБ, с което на чужденеца се отказва предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма, като е мотивиран с фактически и правни основания за отхвърляне на молбата, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Достига до извод, че изложената от жалбоподателя бежанска история не обосновава предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. След обсъждане на доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, съдът приема, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ, а основният мотив на чужденеца да получи международна закрила е да удължи и узакони престоя си в Република България. Излага съображения, че с оглед отправеното от Руската федерация искане за екстрадицията му във връзка с извършено от него криминално престъпление от неполитически характер, са налице предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 ЗУБ за отказ на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е валидно, допустимо и правилно. От съда са събрани относимите за спора доказателства, които са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. При правилно изяснена фактическа обстановка са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и притежава реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, като са посочени фактическите и правни основания за постановяването му. Законосъобразен е и направеният извод за отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в ЗУБ. Молбата за международна закрила е разгледана от административния орган по общия ред, след като с решение № 790 от 22.01.2024 г. по адм. дело № 1940/2023 г. на Административен съд - Варна е отменено решение № УПБ-11/16.06.2023 г. на интервюиращ орган при ДАБ, постановено в ускорено производство на основание чл. 70, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ и преписката е изпратена за ново произнасяне съобразно дадените указания. Заключението на съда за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут се подкрепя от събраните по делото доказателства, както и от данните, съдържащи се в представената в настоящото производство справка на ДАБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието „преследване“ следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд след обсъждане на бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени и гласни доказателства приема, че не са налице фактическите основания, изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Заявителят не навежда доводи, от които да се направи обоснован извод, че е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Събраните доказателства не сочат за преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността на чужденеца към определена социална група. Изявленията на жалбоподателя, че в Беларус е издирван заради помощта му към Украйна, както и че негови роднини са разпитвани за местонахождението му, не се подкрепят от останалите данни по делото. Правилно съдът не кредитира показанията на свидетеля Д. Г. за заплахите към Б. и съпругата му, както и за обиски в дома на майката на чужденеца от полицията в Беларус. Данните не се основават на лични впечатления на свидетеля, а възпроизвеждат казаното от жалбоподателя в административното производство. За това, че в страната си по произход чужденецът не е преследван свидетелства и фактът, че през 2020 г. той се прибира в Беларус и успява да се снабди с нов паспорт, остава там около осем месеца, след което необезпокоявано и легално напуска пределите й през 2021 г. Докато е в Беларус е викан за разпит от официалните власти, които му задават въпроси за ареста му в Черна Гора по повод искането на Руската Федерация за екстрадиция за извършено от него криминално престъпление. Тази информация потвърждава, че властите в Беларус са наясно за проблемите му в Русия и въпреки това го освобождават без никакви негативни последици за чужденеца. Твърдението му, че има опасност да бъде арестуван в страната на произход поради участието му в протести и приноса му към организация [заличен текст], която подкрепя въоръжените сили на Украйна, са недоказани и почиват на предположения, а не на конкретни данни. В този смисъл правилно съдът не кредитира показанията на свидетеля А. Ш.. Дори и да се приеме за доказано, че оказва помощ на Украйна и на нейни граждани според възможностите си, то този факт би имал значение, ако чужденецът е руски гражданин и подлежи на връщане в Руската федерация, тъй като убежденията и неговите действия биха обосновали опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ, което в случая не е така. Касаторът Б. изрично сочи, че не е имал проблеми с властите в Беларус, нито такива на етническа или религиозна основа, не е бил арестуван и осъждан, не е бил член на политическа партия или на въоръжена групировка, както и не е имал взаимоотношения с армията или полицията в страната си на произход. Изложеното от чужденеца за случай, в който полицията в Беларус предотвратява отвличането му от руски групировки, противоречи на твърдението му за липса на помощ от официалните власти в страната. Изразените в касационната жалба опасения за живота и здравето на чужденеца след завръщането му в Беларус поради реална опасност да бъде екстрадиран в Русия, където ще бъде наказателно преследван, не са основание за предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за чужденец, чийто основен мотив за подаване на молба за закрила е избягването на екстрадицията му в трета държава, различна от тази по произход. Настоящият състав приема, че представената от касатора история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което изводът на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за това по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и законосъобразен. Правилно е и заключението, че не са изпълнени условията за удовлетворяване на молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Няма данни жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Б. изрично сочи, че не е имал проблеми с властите в страната си, не е бил арестуван и осъждан. Не се установява реална опасност от такива тежки посегателства и след завръщането му в Беларус, доколкото не се твърди към днешна дата да са образувани наказателни дела или да са предприемани други действия срещу него в страната му на произход. Не са налице и основанията за предоставяне на хуманитарен статут в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, която изисква наличието на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Съгласно представената по делото справка на ДАБ вх. № МД-02-55/18.02.2026 г. за актуалната обществена и икономическа обстановка в Беларус, политическата ситуация в страната остава силно авторитарна и централизирана около фигурата на президента А. Лукашенко. Въпреки данните за случаи на нарушаване правата и свободите на граждани в страната, липсата на въоръжен международен или вътрешен конфликт, който да засяга територията й и да предизвиква безогледно насилие в нея, независимо от близостта на режимите в двете държави (Беларус и Руската федерация), е пречка за прилагане на цитираната правна норма. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че първоинстанционният съд е следвало да вземе предвид изводите на Апелативен съд – Бургас за отказ за екстрадиция на Б. от Република България в Руската федерация, направени в решение от 18.04.2023 г. по вчнд № 75/2023 г., според което изпращането на чужденеца в Русия ще е в нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Преценката на условията за екстрадиция в Руската федерация и изложените мотиви в това решение на съда да не се довери на дадените от Генералната прокуратура на Русия гаранции, че жалбоподателят няма да бъде подлаган на мъчения, жестоки, нечовешки, унижаващи достойнството видове третиране и наказание, не съвпада с кръга въпроси, който подлежат на изследване при предоставяне на международна закрила съгласно националното ни законодателство и международните правни актове. Още повече, че на преценка по ЗУБ подлежи личното положение на чужденеца при връщането му в страната на произход, а не възможността да бъде екстрадиран в трета държава, каквато в случая е Руската федерация. Предположението на жалбоподателя, че връщането му в Беларус задължително ще доведе до изпращането му в Русия, не се подкрепя от данните по делото. При престоя му в Беларус през 2020 г. официалните власти не предприемат действия срещу него, макар да са наясно с искането за екстрадиция, отправено до Черна гора. В интервюто си пред административния орган Б. споделя мнение, че официално искане за екстрадиция най-вероятно не е подавано до Беларус до този момент. Дори да бъде направено в бъдеще, съгласно действащата между Република Беларус и Руската федерация Конвенция за правна помощ и правни отношения по граждански, семейни и наказателни дела, за която данни се съдържат в справка на ДАБ от 06.10.2023 г., предаване на лице на държава, молеща за екстрадиция не се извършва, ако лицето, чиято екстрадиция се иска, е гражданин на замолената договаряща страна. Следва да се има предвид фактът, че чужденецът е излязъл от страната си на произход легално, което означава, че официалните власти не са имали специално негативно отношение към него и не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване и реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му. Правилно съдът приема, че в случая са приложими разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗУБ, според които статут на бежанец и хуманитарен статут не се предоставят на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление. В случая за Б. е отправено искане до Република България за екстрадицията му в Руската федерация във връзка с извършено от него престъпление - измама в особено големи размери, което съгласно чл. 93, т. 7 във вр. с чл. 211 и чл. 209, ал. 1 НК представлява тежко престъпление по смисъла на българското законодателство. Данните по делото сочат, че същото не е с политически, а с криминален характер, извършено извън територията на Република България, като на жалбоподателя е повдигнато обвинение в трета държава. Съгласно чл. 17, § 1, б. "б" от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило тежко престъпление. Посочената разпоредба е транспонирана в ЗУБ и правилно е съобразена от административния орган и съда при преценката им за липса на основания за предоставяне на жалбоподателя на статут на бежанец и хуманитарен статут. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане", установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, съгласно който чужденец, влязъл в България, за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма данни, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Беларус, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,