Определение № 11029 от 06.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10221/2025 г.

С. М. К., от гр. Пловдив, [улица], [адрес], е подал искане с вх. № 11571/16.06.2025 г. по описа на Върховния административен съд, приподписано от адв. Д. Бакърджиев от АК - Пловдив, за отмяна на Определение № 4985 от 14.05.2025 г. по адм. дело № 1478/2025 г. на Върховния административен съд, с което е отхвърлено обективирано в "протест - жалба за корекция" с вх. № 3579 от 07.03.2025 г., искане за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по същото дело Определение № 1842 от 25.02.2025 г., на основание чл. 239 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди данните по делото, намира следното: С Определение № 1842 от 25.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1478/2025 г. тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, е оставил в сила Определение № 132 от 07.01.2025 г. по адм. дело № 2768/2024 г. на Административен съд – Пловдив, с което е била оставена без разглеждане жалбата на К. срещу мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи и е прекратено производството по делото, на основание чл. 158, ал. 3 и чл. 159, т. 1 и т. 6 АПК. С "протест - жалба за корекция", С. К. е претендирал защита по реда на чл. 175 АПК, поради наличие на "груби неточности върху, които е изградено Определение № 1842 от 25.02.2025 г. по адм. дело № 1478/2025 г.", а именно: че "нередностите за случая С.К. са отстранени и да се осъществи процесуално движение". По правната си същност отмяната по глава ХІV АПК е извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни решения, както и срещу определения и разпореждания на съда, с които се прегражда развитието на делото, допустим само когато е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК отменителни основания. Характерът на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория такива – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правни последици. (т. 2 от ППВС № 2/1977 г.). В случая искателят К. търси защита срещу определение на съда по чл. 175 АПК, с което е отказано извършването на поправка на постановеното по същото дело определение. Определението за поправка на очевидна фактическа грешка има за цел да поправи допуснато несъответствие между формираната действителна воля на съда и външното й обективиране в текста на основния акт. При поправката на очевидна фактическа грешка, съдът се произнася с акт, с който поправката се отхвърля или допуска и след влизането му в сила, той образува заедно с поправения съдебен акт едно цяло, като последният се счита с поправено съдържание от деня на постановявянето му, а не от деня на поправката. Предмет на преценка при постановяване на определението за поправка на очевидна фактическа грешка не е допустимостта и основателността на предявената жалба, а дали е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на определението. Следователно в това производство съдът не се произнася по съществото на спора, а само констатира вече направените изводи по допустимостта или основателността на жалбата. То не подлежи на отмяна, защото на такава подлежат само съдебни актове, които разрешават със сила на пресъдено нещо конкретен материалноправен спор (Тълкувателно решение № 7/14 от 31.07.2017 по тълк. дело № 7/14, ОСГТК на ВКС), каквато характеристика атакуваното определение не притежава. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита. Поради това настоящият съдебен състав намира, че искането за отмяна е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. В този смисъл: Определение № 3371/11.04.2022 г., постановено по адм. дело № 12113/2021 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, както и константната практика на Върховния касационен съд - виж напр.: Определение № 2807 от 2.06.2025 г. по ч. гр. д. № 1331/2025 г., I г.о.; Определение № 196 от 14.02.2023 г. по гр. д. № 304/2023 г., III г.о.; Определение № 163 от 30.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3948/2018 г., II г.о. и др. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1, вр. с чл. 249 АПК, Върховният административен съд, І петчленен състав на Втора колегия,