Определение № 1509 от 18.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 615/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от ЕТ „Евротур - К. М.“, чрез пълномощника адв. С. Атанасова, против определение № 1540 от 06.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1182/2024 г., допълнено с определение № 1664 от 31.12.2024 г. по същото дело в частта за разноските по описа на Административен съд София- област (АССО), с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 121/27.02.2024 г. на председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) и е прекратено производството по делото. В частната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че не е спазена процедурата по връчване на административния акт, съгласно чл. 18, ал. 8, т. 1 и ал 9 от АПК. Релевират се доводи, че в качеството си на физическо лице - ЕТ е уведомяван по реда, предвиден за организации, а не за физически лица. Претендира отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената пред него жалба срещу процесния АУПДВ. Ответната страна – Председателят на КФН, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Б. Герчева, в писмен отговор оспорва частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното пред настоящия съд определение АССО е оставил без разглеждане жалбата на ЕТ „Евротур - К. М.“ срещу АУПДВ № 121/27.02.2024 г. на председателя на КФН като просрочена. За да постанови този резултат, съдът е приел, че съобщението за издаване на процесния акт е изпратено на адреса на управление на ЕТ, обявен в Търговския регистър (ТР) и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (РЮЛНЦ), воден от АВ. Писмото се е върнало като „непотърсено“. Извършено е съобщаване на АУПДВ по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК - чрез поставянето му на 27.03.2024 г. на табло за обявления в КФН и на интернет страницата на КФН за срок не по-кратък от 7 дни. Прието е, че след този срок - 03.04.2024 г. актът се счита връчен на 04.04.2024 г. и срокът за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК е изтекъл на 18.04.2024 г., което означава, че актът е влязъл в законна сила. Видно от разпечатка от електронния портал на НАП вземането е предявено. К. М. се е явил в КФН на 07.06.2024 г. и е получил АУПДВ № 121- ЗА/27.02.2024 г. На 20.06.2024 г. в КФН е постъпила жалбата против акта с вх. № 91-01-72/20.06.2020 г. от ЕТ „Евротур - К. М.“. АССО е приел, че органът е спазил задължението по чл. 18а, ал. 10 АПК. Посочил е, че нормата на чл. 18а, ал. 9 АПК (чрез залепване на уведомление) е неприложима, тъй като КФН не разполага с териториални поделения в страната и нейни служители да осъществят залепването. В тази връзка е допълнил, че неприложими са нормите на чл. 32 ДОПК и на чл. 50 ГПК. Първостепенният съд е съобразил, че срокът по чл. 149, ал. 1 АПК е преклузивен. Посочил е, че срокът за оспорването на АУПДВ е изтекъл на 18.04.2024 г., поради което жалбата била просрочена. По тези съображения е оставил без разглеждане жалбата на ЕТ „Евротур - К. М.“ срещу процесния АУПДВ и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е неправилно. Неправилно съдът е приел надлежно връчване на административния акт по реда на чл. 18а, ал. 10 АПК. Действително съобщение за акта е изпратено на посочения в обратната разписка адрес, който е и адрес на управление на търговеца, но първостепенният съд не е съобразил, че органът не е спазил правилата по чл. 18а, ал. 8 - 10 от АПК, приложими на основание чл. 137, ал. 5 АПК. В случай, че съобщението не е могло да бъде връчено, тъй като страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, то е следвало органът да приложи чл. 18а, ал. 9 АПК чрез залепване на уведомление. В настоящия случай видно от докладна записка от 18.01.2024 г. на служители от община Бургас е отбелязано, че „управителят живее в София по данни на бащата“. Служителите на община Бургас връщат писмото на КФН с отбелязване, че К. М. не е намерен на адреса на управление, вписан в ТР и РЮЛНЦ. В този смисъл удостоверените обстоятелства в докладната записка не са в подкрепа на тезата на ответника по жалбата, тъй като от същата е видно, че адресът на управление на едноличния търговец е съществуващ такъв, т. е. няма обективна пречка за залепване на уведомление на вратата – на входната врата или на видимо място около нея. Освен това удостоверените в докладната записка факти се отнасят за периода преди датата на издаване на оспорения АУПДВ. Административният орган изобщо не е приложил реда за съобщаване, регламентиран в чл. 18а, ал. 9 АПК. Нормите на чл. 18 а, ал. 7 до ал. 9 АПК също сочат, че законодателят е въвел поредност в тяхното приложение, като към реда, указан във всяка последваща разпоредба, се пристъпва едва в случаите, в които връчването "... не може да се извърши" по начина, указан в предходната такава. Следователно, при нередовно съобщаване на административния акт, срокът за обжалването му по чл. 149, ал. 1 АПК по съдебен ред не е започнал да тече, поради което е неоснователен доводът на ответника по касационната жалба, че той е изтекъл към датата на подаването на жалбата до съда и с това е погасено правото на ЕТ „Евротур - К. М.“ на оспорване. По тези съображения настоящият касационен състав приема, че АУПДВ не е надлежно съобщен на адресата си. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение