Определение № 60171 от 07.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4145/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Л. Л. и И. Л. Л. срещу решение № 11701 от 27.07.2020 г., постановено по гр. д. № 301 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 въззивен състав, с което е отменено решение № 6450 от 20.09.2017 г. по гр. д. № 18603 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на предявения от Б. В. Ч. срещу И. Л. Л. и И. Л. Л. иск с правно основание чл.40 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на договора за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 6, рег. № 29822 от 19.09.2014 г. на нотариус Р. Д. и е постановено друго решение за прогласяване нищожността на този договор.

Касаторите твърдят, че обжалваното решение противоречи на материалния закон и процесуалните правила-основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Желаят да бъде допуснато касационно обжалване по два въпроса:

1. Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?

2. Достатъчно ли е наличието на нееквивалентност между високата пазарна/офертна/ цена и ниската цена по продажбата на единственото жилище на упълномощителя, за да се приеме, че са налице действия във вреда на представлявания по чл.40 от ЗЗД?

Считат, че производството следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС, тъй като това тълкувателно дело има за предмет разрешаването на първия въпрос.

Ответникът по касационната жалба Б. В. Ч. смята, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.

По искането за спиране на производството Върховният касационен съд намира следното:

С решение № 6450 от 20.09.2017 г., постановено по гр. д. № 18603 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, ГО, I-4 състав, са отхвърлени предявените от Б. В. Ч. срещу И. Л. Л. и И. Л. Л. искове за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт № 6, рег. № 29822 от 19.09.2014 г. на нотариус Р. Д., поради накърняване на добрите нрави, поради липса на представителна власт и поради договаряне във вреда на представлявания. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт с решение № 2252 от 24.08.2018 г. по гр. д. № 807 по описа за 2018 г., като основното съображение е, че завещанието, с което ищецът се легитимира като наследник и собственик на продадения имот, е нищожно поради противоречие с императивната материалноправна норма на чл.42, буква „в.“ от Закона за наследството, тъй като волята на завещателя е мотивирана от желанието да бъде гледан и издържан до края на живота си от лицето, на което завещава. Това въззивно решение е отменено с решение № 245 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 4908 по описа за 2018 г. на III ГО на ВКС с довода, че Софийският апелативен съд е приел за нищожно завещанието в противоречие с практиката на ВКС, според която без да е направен довод, съдът не може да се произнася по нищожността на сделката, от която произтича спорното правоотношение. Съобразявайки се с указанието на ВКС, при повторното разглеждане на делото съставът на Софийския апелативен съд не се е произнесъл по възражението за нищожност на завещанието на основание чл.42, буква „в“ от ЗН, поради което е приел, че ищецът е легитимиран да предяви исковете за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижимия имот. Счел е, че искът за нищожност поради договаряне във вреда на представлявания е основателен и затова е отменил първоинстанционното решение относно този иск, като е постановил друго решение, с което го е уважил. Следователно разрешението на първия въпрос на касаторите е от значение за изхода на спора дали ищецът е легитимиран да предяви исковете за нищожност на покупко-продажбата. По същия въпрос е образувано тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо на основание чл.292 от ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,