Определение № 1732 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4437/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е касационна жалба на И. М. В., [населено място], чрез процесуалния ѝ представител адвокат Г. У., срещу въззивно решение от 28.06.2022 г. по в.гр.д. № 4873/2021 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 20259682 от 24.11.2020 г. по гр.д. № 49196/2019 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение И. М. В. е осъдена да заплати на Я. М. П. сумата 14 990,00 лв., получена от нея на 08.05.2015 г. и 27.09.2016 г., без основание. В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от Я. М. П., [населено място], чрез адвокат Б. Б., в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, и се претендира присъждане на направените разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта ѝ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 59 ЗЗД, като съществено условие за възникване на претенцията за неоснователно обогатяване е отсъствието на правно основание /конкретен източник на права и задължения/ за преминаване на имуществените блага от патримониума на обеднялото в патримониума на обогатеното лице. Като спорен в отношенията между страните е изведен въпросът за основанието, на което е предоставена процесната сума на ответницата и по-конкретно налице ли е валидно правно основание за преминаване на имуществените блага от патримониума на обеднялото лице в този на обогатилото се лице, респ. налице ли е основание за обогатяването на ответницата с процесната сума за сметка на ищеца. От събраните писмени доказателства по делото – заверени копия от движения и наличности по сметка с титуляр И. М. Г., представени от „Първа инвестиционна банка“ АД по делото, е установено, че на 08.08.2016 г., същата е усвоила по банковата си сметка, открита в банката сумата от 10 000 лв. във връзка със сключен договор № 000LD-R-029386/04.08.2016 г. за банков кредит от 04.08.2016 г. Съдът е приел за безспорни обстоятелствата, че ищецът е превел по банковата сметка на ответницата сума в общ размер от 19 410 лева с две платежни нареждания от 08.05.2015 г. и от 27.09.2016 г. От справката за движение на суми по сметката на И. Г. е установено, че на 08.05.2015 г. от сметката на ответницата е била преведена общо сумата от 17 409,73 лв. за погасяване на кредита. Така съдът е приел за установено по делото посредством представеното извлечение банката, че веднага след като е получила процесната сума от ищеца, ответницата е извършила пълно погасяване на изтегления от нея кредит. Посоченото погасяване на кредита на ответницата се е случило на дата 08.05.2015 г., което е преди твърдения период на закупуване на семейното им жилище, поради което твърденията на ответната страна по делото, че преведените от ищеца парични средства са разходвани за общи семейни нужди и по-конкретно за закупуване на мебели и поддръжка на домакинството са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Обстоятелството, че ищецът е предоставил процесната сума на ответницата, с която същата е погасила неин личен кредит се подкрепя и от свидетелските показания на свидетеля, допуснат на ищцовата страна, които съдът е преценил като последователни, непротиворечиви и дадени в резултат на преки впечатления. Не са представени и доказателства и относно твърденията, че ответницата е предоставила сумата по изтегления от нея личен заем за закупуване на личния имот на ищеца. Липсват представени доказателства и за това, че получените от ответницата средства са били разходвани от нея за семейни почивки или за издръжка на детето. За недоказано по делото е прието и твърдението във въззивната жалба, че ищецът е погасил банковия кредит на ответницата без нейното знание и съгласие, тъй като от представеното извлечение от „ПИБ“ АД е установено, че погасяването на кредита е станало от личната сметка на ответницата, като оспорване на извлечението, в тази насока не е направено. Въззивната инстанция е направила извод, че процесната сума е предоставена на ответницата именно за погасяване на изтегления от нея кредит. От обстоятелството, че впоследствие ответницата е извършила два парични превода в полза на ответника на 24.04.2018 г. и на 02.05.2018 г., с които му е превела сумата от 4420,00 лева, следва, че процесната сумата не е била предоставена с дарствено намерение, а е съществувала уговорка за връщането ѝ. Така въззивният съд е намерил за доказано по делото кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД: ответницата И. В. е получила процесната сума без основание, обогатила се е с нея, като от своя страна ищецът Я. П. е обеднял със същия размер, като между обогатяването и обедняването е установена пряка причинно-следствена връзка. В приложеното към жалбата изложение е поставен въпрос относно задължението на въззивната инстанция при постановяване на решението да извърши пълен и подробен анализ на събраните доказателства и да изложи мотиви, от които да става ясно на какво основава преценката си, обусловила крайното решение. Не са посочени конкретни доводи, обосноваващи наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Доколкото не е посочено конкретно основание, както и аргументация в полза на наличието му, не следва по така поставения въпрос да бъде допуснато касационно обжалване. Въззивната инстанция е обсъдила всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е изложила мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, съдът се е произнесъл по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като е формирал вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в двете инстанции, с което е изпълнил задължението си съгласно закона и непротиворечивата по въпроса съдебна практика. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски в размер на 400,00 лв. въз основа на представените списък на разноски и договор за правна защита и съдействие, съдържащ уточнение, че адвокатското възнаграждение е платено в брой. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд