Определение № 725 от 18.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 799/2009 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Л. И. от София против определение № 511/15.10.2009 г. по ч.т.д. № 511/2009 г. на ВКС-І т.о., с което се оставя без разглеждане частната касационна жалба на Л. И. против въззивно определение № 636/18.05.2009 г. по ч.гр.д. № 1633/2008 г. на Софийски АС. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срок. Обжалваното определение е правилно. Въззивното определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано в чл.274,ал.3 ГПК, където са изброени определенията подлежащи на касационен контрол. Определението, с което съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение по реда на чл.389 ГПК на предявен иск, не попада в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, нито се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му. Касае се за привременна мярка, която може да бъде изменяна или отменяна в рамките на същото производство от съда, който я е допуснал или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване. В този смисъл виж и опр. № 137/18.03.2009 г. по ч.т.д. № 102/2009 г. на ВКС-І т.о. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.