Определение № 259 от 07.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 762/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, чрез процесуален пълномощник, срещу протоколно определение от 11.02.2020 г. по в.гр.д. № 2347/2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав. С обжалвания акт на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК е спряно производството по делото, до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело № С-745/2019 г., образувано въз основа на отправено преюдициално запитване по гр.д. № 27456/2017 г. на СРС, 165 състав /по въпроси относно неравноправния характер на клауза от договор за банков кредит, регламентираща променлив лихвен процент и дали при приемането й за нищожна може да се приложи лихвеният процент, определен между страните към момента на сключване на договора, а ако не – дали е допустимо присъждането на лихва и пр./. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Счита се, че нормата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК е неприложима в конкретната хипотеза, т.к. производството пред СЕС не съставлява друго дело, решението по което ще има значение за правилното разрешаване на настоящия спор. Частният жалбоподател се позовава на мотивите на ТР № 8 от 07.05.2014 г. по тълк.д.№ 8/2013 г., ТР № 2/19.11.2014 г. по тълк.д.№ 2/2014 г. и ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, които разясняват връзката на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК, както и правомощията само на касационната инстанция да спира производството в друга сходна хипотеза. По изложените съображения моли определението да бъде отменено и делото да се върне на САС за продължаване на съдопроизводствените действия. Против частната жалба е постъпил писмен отговор от ответника П. П. Г., чрез процесуален пълномощник, със становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима. Независимо от посочената правна квалификация по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, спирането на производството е постановено на основание чл.631, ал.1 ГПК - поради вече отправено преюдициално запитване от друг национален съд по въпроси, имащи значение за висящото пред САС въззивно производство. Невъзможността за инстанционен контрол на това определение е изрично регламентирана в изр.2 на чл.631, ал.1 ГПК, без разграничаване на хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото в.гр.дело по въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз. Следователно, атакуваното определение е необжалваемо и частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. В същия смисъл е и практиката на ВКС по ч.т.д. № 2075/2019 г. на ІІ т.о. и ч.т.д.№ 2001/2019 г. на І т.о., поддържана от настоящия съдебен състав. Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение