Определение № 32 от 27.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3498/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 153 от 10.06.2020г. по гр.д. № 175/2020г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 434 от 17.12.2019г. по гр.д. № 949/2019г. на Велинградски районен съд за допускане на съдебна делба между Г. Г. З. и А. Т. Д. при равни квоти на недвижим имот: ПИ с идентификатор № *** по КККР на [населено място], обл. П., с адрес [населено място], местност О., целият с площ от 921 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, номер по предходен план: *, с посочени граници. Касационната жалба е подадена от съделителя А. Т. Д.. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила, свързани с необходимостта от разглеждане на предявените от касатора възражения за нищожност на договора за замяна. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочи хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Твърди противоречие с практиката на ВКС - Тълкувателно решение № 50 от 01.06.1950г., Тълкувателно решение № 5/2012г. на ОСГК и Решение № 93 от 31.10.2018г. по гр.д.№ 4714/2017г. на ІІ г.о. по приложение на материалния закон - чл. 33, ал.1 и 2 ЗС. Без да формулира конкретен правен въпрос, се позовава на разрешенията в посочените тълкувателни актове и в решението, постановено по чл. 290 ГПК. На следващо място касаторът повдига въпроса за задълженията на въззивния съд по чл.269 ГПК, както и за задължението му служебно да следи за правилното и точно прилагане на закона. Твърди също, че решението е вероятно нищожно или недопустимо поради неразглеждане на заявените от него възражения за нищожност на договора за замяна, както и че е очевидно неправилно поради липса на анализ на доказателствата, които са от съществено значение за постановяване на правилно и законосъобразно решение. Ответникът по касационната жалба Г. Г. З. взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск за делба предявен от Г. Г. З. против А. Т. Д. и касае съсобствен земеделски поземлен имот в [населено място]. Установено е, че поземленият имот е възстановен с решение на Поземлена комисия - Ракитово през 1996г. на З. Д. Д.. Тя е починала през 2002г. и е наследена от сина си А. Д. - касатор в производството и от сина си Г. А. Г.. Последният, с договор за замяна от 17.09.2018г., сключен във формата на нотариален акт, е прехвърлил на ищеца Г. Г. З. своята 1/2 ид.ч. от поземления имот като в замяна е получил компютърна конфигурация, посочена в договора по модел и параметри и индивидуализирана с фактура. Ответникът по иска А. Д. не подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК и не се е явил на проведеното на 10.12.2019г. първо съдебно заседание по делото. От него е депозирана "писмена защита" на 09.12.2019г., но същата не е била докладвана в съдебното заседание на първоинстанционния съд. В нея се съдържа оспорване на договора за замяна, легитимиращ ищеца, като нищожен на основание чл.26 ЗЗД поради противоречието му със закона предвид нееквивалентност на двете престации /поземленият имот е с цена 50 лв., а компютърната конфигурация - 500лв./, заобикаляне на закона /на разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС/ и увреждане интересите на другия съсобственик, чрез избягване възможността той да поиска да закупи другата част от имота. Изтъква се, че ответникът е научил за извършеното прехвърляне от исковата молба и никога не е бил търсен от ищеца за доброволно уреждане на съсобствеността. Въззивният съд е приел първо, че тези възражения, направени в писмената защита, са преклудирани съгласно чл. 131 ГПК. Независимо от това се е произнесъл по тях. Приел е, че предмет на договора за замяна могат да бъдат както движими, така и недвижими вещи, а в случая се касае за т.нар. „смесена замяна“. Възражението за нищожност на сделката поради противоречие със закона, изразяващо се в нарушение на чл.33 ал.1 ЗС е намерил за неоснователно; посочил е, че договорът за замяна е двустранен, възмезден, каузален и консенсуален; страните се задължават взаимно да си прехвърлят собствеността върху вещи или други права, така че договорът съдържа две насрещни продажни правоотношения и всеки от заменителите се смята едновременно за продавач и купувач. Според съда договорът за замяна ще попада в обхвата на чл.33 ал.1 ЗС само когато двете насрещни престации са еднородни, тъй като само тогава е възможно заместването и в двете правоотношения. При разнородност на престациите това не е възможно; такъв е настоящия случай /замяна на идеална част от недвижим имот срещу индивидуално определена движима вещ - компютърна конфигурация на стройност 500 лв., индивидуализирана по фактура/. В този смисъл съдът се е позовал на практиката по решение № 93 от 31.10.2018г. по гр.д.№ 4714/2017г. на ВКС, ІІ г.о. За неоснователно е намерил и възражението за нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави, мотивирано с нарушаване на принципа на еквивалентност на престациите. Съдът е посочил практика на ВКС, според която при договор за покупко-продажба /респективно при договор за замяна/ само наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно основание, за да се приеме, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като принципът на свободата на договарянето по чл.9 ЗЗД допуска известна обективна нееквивалентност; противоречие би било налице при такова грубо нарушение на еквивалентността, при което едната престация практически е сведена до нула, а настоящия казус не попада в тази хипотеза. За неоснователно е прието и възражението за нищожност на сделката поради нейната привидност /абсолютна или относителна симулация/, тъй като по делото липсват каквито и да е доказателства, че страните по сделката да не са желали настъпването на нейните правни последици, нито че са прикрили друга желана сделка. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че такива не са налице. На първо място следва да се отбележи, че изразеното от въззивния съд виждане за настъпила преклузия по чл.133 ГПК спрямо наведените от ответника по иска възражения в представената в първото съдебно заседание "писмена защита", е неправилно. Производството е по дело за делба, което е особено исково производство и съгласно изричната разпоредба на чл. 342 ГПК в срок до първото съдебно заседание съделителите могат да възразяват срещу правото на някой от тях да участва в делбата, срещу размера на дяловете и срещу включване на имоти в делбата, т.е. първото съдебно заседание е най-късният момент, в който страната може да направи възраженията си. Така застъпеното погрешно становище не е дало отражение на изхода на спора, защото въпреки него, въззивният съд е разгледал поддържаните от ответника по иска възражения за нищожност на договора за замяна. Повдигнатите проблеми, без да са ясно формулирани като въпроси, касаещи приложението на правилата на договора за продажба спрямо договора за замяна и по-конкретно на правилата на чл. 33 ЗС, не са определящи за изхода на спора. Въззивният съд е приел, че договорът за замяна не е нищожен поради противоречие със закона, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗС, задължаваща съсобственикът, който иска да продаде своята идеална част от имота, да я предложи първо на другите съсобственици за изкупуване. Този извод е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Приема се безпротиворечиво, включително в посочените от касатора тълкувателни актове, че разпоредбата на чл.33 ал.1 ЗС не създава забрана за разпореждане с притежаваната от съсобственика част от недвижим имот в полза на трето лице, а въвежда ограничение, чието нарушаване не обуславя нищожност на договора, а води до възникване на преобразуващо право на останалите съсобственици за изкупуване при същите условия - виж мотивите на Тълкувателно решение № 5/2012г. на ОСГК. Приема се също така, че замяната на недвижим имот с цел да се избегне приложението на чл.33, ал.1 и 2 ЗС не води до нищожност на договора, поради заобикаляне на закона и съсобственикът няма правен интерес да оспорва придобивната сделка, ако не е предявил иск по чл.33, ал.2 ЗС - Решение № 54 от 18.03.2013 г. по гр.д.№ 627/2012 г. на IV г.о. С оглед на това, развитите във въззивния акт съображения, че правилата на чл.33 ЗС се прилагат за договор за замяна, ако насрещните престации са еднородни и не се прилагат, ако престациите са разнородни /какъвто е настоящия случай/, нямат отношение към съществото на спора по допускане на съдебна делба. Потестативното право по чл.33, ал.2 ЗС се упражнява единствено чрез предявяване на иск, конститутивен по своя характер, какъвто няма данни да е предявен от А. Д., а предявяването му с възражение в производство по делба или съединяването му с иска за делба е недопустимо. На следващо място касаторът повдига въпроса за задълженията на въззивния съд по чл.269 ГПК, както и за задължението му служебно да следи за правилното и точно прилагане на закона. Оплакванията му в тази насока всъщност за израз на несъгласието му с изводите на съда по наведените от него възражения. А това несъгласие няма отношение към основанията за допускане на касационно обжалване. Навежда се също така и оплакване за фактологични неточности, доколкото в исковата молба се твърди, че доброволно уреждане на съсобствеността не е могло да бъде постигнато, а в действителност няма доказателства касаторът изобщо да е бил поканен за такова уреждане, тъй като е научил за наличието на нов съсобственик едва с получаване на исковата молба. Горното оплакване също няма значение за изхода на спора по допускане на делбата. За да се предяви иск за делба не е необходимо доказване, че доброволно прекратяване на съсобствеността не е било постигнато; освен това, възможността за такова прекратяване е на разположение на страните включително и след допускане на делбата от съда. Твърдението за очевидна неправилност на съдебния акт поради липса на анализ на доказателствата, които са от съществено значение за делото, е несъстоятелно. Както бе посочено, съдът е разгледал всички повдигнати от касатора /ответник по иска/ възражения, относими към допускането на делбата. В случая не се констатира приложение на закона в смисъл, противоположен на вложения от законодателя, нито прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, нито допуснато нарушение на основни начала на гражданския процес или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В такива хипотези решението би могло да е очевидно неправилно, но те са реализирани по делото. Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. При този изход ответникът Г. Г. З., има право на направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.