Определение № 83 от 18.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4886/2018 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Стар сървиз”ЕООД, с.Чоба, Пловдивска област, подадена от адвокат И. С., срещу определение №382 от 19.09.2018 г. по гр.д. №480/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение №1274 от 18.06.2018 г. по гр. дело №897/2017 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното определение е оставено без уважение искането на „Стар сървиз”ЕООД за спиране производството по делото. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че частната жалба срещу определението, с което е оставено без уважение искането за спиране производството по делото е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото или е предвидено изрично обжалване на същите от закона. Определенията, с които се отказва спиране производството по делото не подлежат на самостоятелно обжалване, доколкото същите не попадат в нито една от двете хипотези, посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК – не преграждат по-нататъшното развитие на делото и тяхното обжалване не е изрично предвидено в закона. Ето защо частната жалба е неоснователна и обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.