Определение № 1068 от 07.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 517/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕАД / при преобразуване на ответника „ЕОС Матрикс„ ЕООД в хода на производството / против решение № 1237/10.11.2025г. по гр.д.№ 1951/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 2057/29.04.2025г. по гр.д.№ 19604/2024г. на Пловдивски районен съд. С потвърденото решение е уважен предявен от К. П. П. иск, с правно основание чл. 439 ГПК, като е признато за установено в отношението между страните, че вземането на ответника „ЕОС Матрикс„ ЕООД към ищеца К. П., за принудително събиране на което е образувано изпълнително дело № 181/2019г. по описа на ЧСИ М. К., с рег. № 823 при КЧСИ, в размер на 6 356 лева, е погасено по давност. Преди произнасяне по основанията за допускане на касационното обжалване, в производство по чл. 288 ГПК, настоящият състав констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна, но е недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 пр. първо ГПК и следва да се остави без разглеждане. С исковата молба, независимо от квалифицирането му от съдилищата като един отрицателен установителен иск, по същество са предявени обективно съединени отрицателни установителни искове, за установяване погасяването по давност на отделни вземания на ответника към ищеца – от главница, лихви и разноски на основание сключен с праводател на ответника договор за кредит, цената на всики от които искове е под минималния праг за касационна обжалваемост по граждански дела – 2 556,46 евро. Възникването на всяко от вземанията е подчинено на различен фактически състав, поради което и оспорването им в производство по чл. 439 ГПК предпоставя самостоятелни отрицателни установителни искове. Идентичността на правните изводи за уважаването им не преодолява тази самостоятелност. Вземанията произхождат от сключен между К. П. и „Юробанк и Еф Джи България „ АД договор за кредит, за които банката се е снабдила с изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3701/2011г. на Районен съд Пловдив, въз основа който е образувано предходно изпълнително дело № 317/2012 г. на същия ЧСИ и в хода на което вземанията са цедирани в полза на настоящия ответник. Изпълнителният титул е издаден за главница от 2 516,77 лева / 1 286,80 евро /, която – в този й размер - се претендира погасена по давност, съгласно приложена към исковата молба справка за кредитна задлъжнялост на ищеца, издадена от БНБ „Централен кредитен регистър„ към 11.11.2024г.. Макар да не е установим размера на акцесорните вземания към датата на исковата молба, при общо посочена сума от 6 356 лева, в която се включва оспорваната главница, очевидно е, че разликата от 3 839,23 лева / 6 356 – 2 516,77 / или 1 962,97 евро не обуславя възможна касационна обжалваемост по отрицателния установителен иск за което и да е от тези вземания, при изискуем минимален праг от 2 556, 46 евро. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение