Определение № 9265 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8960/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „М&Б Фуудс“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Йосиф Хербст" №2, вх. А, ет. 1, ап. 1 срещу Определение №19414 от 06.06.2025 г. на Административен съд София – град (АССГ) по административно дело №5571/2025 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение №РС-226-1 от 23.12.2024 г. на председателя на Патентно ведомство, с което на основание чл. 76, ал. 8 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), е заличена регистрацията на комбинирана търговска марка „Наше село“, рег. №162473 за стоките от клас 29 от Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ), посочени в решението. Частният жалбоподател - „М&Б Фуудс“ ООД, счита обжалваното определение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като жалбата на дружеството е депозирана в законоустановения срок от узнаване на процесния административен акт. Първоинстанционният съд не е коментирал в дълбочина мотивите на дружеството по отношение на ненадлежното му представителство. Вместо да извърши реална преценка за наличието на обективна невъзможност за упражняване на правото на жалба от страна на дружеството, съдът се е задоволил с бланкетни мотиви за просрочие, без да анализира по същество възможността на жалбоподателя да узнае за настъпилото съобщаване на административния акт. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за произнасяне по съществото на спора. Частният жалбоподател се представлява от адв. М. Янева – Адвокатска колегия – София. Ответникът по частната жалба – председателят на Патентно ведомство изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 5 АПК, първоинстанционният съд прекратява производството по делото. За да прекрати производството по делото, съдът приема, че оспореното решение е изпратено на „М&Б Фуудс“ ООД чрез представителя по индустриална собственост (ПИС) адв. Т. Златева на 30.12.2024 г. по електронен път на [електронна поща], като е прочетено от получателя на същата дата. Срокът за обжалване е изтекъл на 28.02.2025 г. /петък, работен ден/, като жалбата подадена от дружеството на 13.05.2025 г. е извън рамките на законоустановения срок. Обстоятелството, че адв. Златева е уведомила „М&Б Фуудс“ ООД с писмо на 9.05.2025 г., че по лични причини е преустановила представителството на дружеството, е прието от съда за ирелевантно, тъй като в административното производство дружеството е било представлявано от ПИС адв. Т. Златева. „М&Б Фуудс“ ООД е уведомен на 9.05.2025 г. за прекратяването на представителството, като не се установява адв. Т. Златева да е уведомила и Патентното ведомство. Определението е правилно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение №РС-226-1 от 23.12.2024 г. на председателя на Патентно ведомство (ПВ), с което на основание чл. 76, ал. 8 ЗМГО, е заличена регистрацията на комбинирана търговска марка „Наше село“, рег. №162473 за стоките от клас 29 МКСУ, посочени в решението. По аргумент от чл. 84, ал. 1 ЗМГО описаното решение на председателя на ПВ подлежи на оспорване пред АССГ в двумесечен срок от съобщаването. Следователно, за да бъде даден отговор на въпроса досежно наличието на спорната отрицателна предпоставка за допустимост на производството, а именно – спазването на законоустановения срок за обжалване, е необходимо най-напред да бъде изследван моментът на съобщаването на акта на неговия адресат, а след това – да се извърши преценка за това дали от настъпването му до сезирането на първоинстанционния съд е изминал календарният период от два месеца. Както правилно приема първоинстанционният съд, в случая приложение намира чл. 102, ал. 2 и 3 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ), на основание чл. 3, ал. 3 ЗМГО. По делото не са представени доказателства ПИС да е уведомил Патентно ведомство за прекратяване на представителството, поради което по отношение на ПВ представителството не може да се счита за прекратено. С оглед предписанието на чл. 69, ал. 4 ЗМГО редът за разглеждане на спорове по ЗМГО се определя с наредба на Министерския съвет (МС). Въз основа на тази законова делегация с Постановление на МС № 23 от 2.03.2022 г., обн., ДВ, бр. 19 от 8.03.2022 г., в сила от 8.03.2022 г. е приета Наредба за разглеждане на спорове по Закона за марките и географските означения (НРСПЗМГО/Наредбата). Съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 НРСПЗМГО кореспонденцията се води със страните в производството, съответно с техните пълномощници, ако такива са упълномощени. В случая от ангажираната по делото доказателствена съвкупност безспорно се установява, че в производството пред административния орган дружеството е било представлявано от ПИС адв. Т. Златева и на 30.12.2024 г. е редовно уведомено чрез ПИС за обжалвания административен акт. Законоустановеният срок за обжалване е изтекъл на 28.02.2025 г. и жалбата, подадена на 13.05.2025 г. правилно е приета от първоинстанционния съд за просрочена. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за ограничаване на конституционно гарантираното му право на защита. Касае се до законодателно въведен критерий за достъп до касационно обжалване. Разпоредбите на процесуалния закон имат непосредствено действие и в случая не става въпрос за формално, а за реално уведомяване. Останалите доводи на жалбоподателя са относими към производството по възстановяване на срока за обжалване на оспорвания административен акт, а не към настоящото производство. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Искането на ответника за присъждане на разноски за първата инстанция е неоснователно, тъй като последният е следвало да сезира първоинстанционния съд с това искане, респективно да иска допълване на определението в частта за разноските. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение