Определение № 36 от 21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4476/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба вх. № 108286/02.09.2019 г. на З. П. М. срещу разпореждане № 26886/23.08.2019 г. по в. ч. гр. д. № 6620/2019 г. на СГС, ГО, IV-Д въззивен състав, с което е върната частна касационна жалба вх. № 85070/28.06.2019 г., подадена от жалбоподателя срещу определение № 14942/18.06.2019 г., постановено по същото дело. Частната жалба е подадена в срок и е допустима, а при разглеждането ѝ по същество, ВКС намира следното: С определение № 14942/18.06.2019 г., постановено по в. ч. гр. д. № 6620/2019 г., СГС е потвърдил определение № 31481/05.02.2019 г. на СРС за връщане на подадена от З. М. искова молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Определението на СГС е било обжалвано от ищеца, чрез пълномощника му адв. Г. С., с частна касационна жалба вх. № 85070/28.06.2019 г. С разпореждане № 21696/03.07.2019 г. СГС е оставил частната касационна жалба без движение с указания в едноседмичен срок да бъдат представени приподписано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с препис за насрещната страна, пълномощно в полза на адв. С. за осъществяване на процесуално представителство пред касационната инстанция и доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС, като е посочено, че частната касационна жалба ще бъде върната при неизпълнение на указанията. Препис от това разпореждане е връчен на пълномощника на жалбоподателя на 12.07.2019 г. С молба вх. № 93840/19.07.2019 г. страната е представила пълномощно и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с препис за ответника в производството, като е изложила становище, че дължимата държавна такса по частната касационна жалба е в размер на 5 лв., предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по ЗОДОВ. С разпореждане № 24073/26.07.2019 г., връчено на адв. С. на 06.08.2019 г., СГС е дал повторни указания за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок, като отново е указано, че жалбата ще бъде върната при неизпълнение на указанията. С разпореждане № 26886/23.08.2019 г. СГС е констатирал, че жалбоподателят не е изпълнил указанията, поради което е върнал частната касационна жалба. При тези данни, ВКС счита, че обжалваното разпореждане на СГС е законосъобразно. Администриращият съд двукратно е дал точни и ясни указания за внасяне на държавна такса, като по делото няма данни жалбоподателят да е бил освободен от задължение за внасяне на държавна такса или да е правил такова искане входа на производството, по което да липсва произнасяне. Доколкото до изтичане на едноседмичния срок за отстраняване на констатираната нередовност, а и до момента на постановяване на обжалваното разпореждане, тя не е била отстранена, следва се приеме, че СГС законосъобразно е приложил правилото на 286, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че дължимата държавна такса по частната касационна жалба следва да бъде в размер на 5 лв. Съгласно чл. 9а, ал.1 ЗОДОВ за делата, разглеждани по този закон, се събира проста държавна такса в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет. В случая е приложима разпоредбата на чл. 19 ТДТССГПК, според която по частна жалба по гражданско дело се събира такса 15 лв., като не е предвидено изключение от това правило по отношение на частните производства, свързани с искове по ЗОДОВ. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,