Определение № 329 от 30.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4716/2016 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. С определение №299, постановено на 15.07.2016г. от тричленен състав на ВКС, Трето ГО по ч.гр.д.№2973/2016г. е оставена без разглеждане частната жалба на А. Х. В. срещу определение №56 от 10.02.2016г., постановено по в.ч.гр.д.№72/2016г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено определение на Елховския районен съд за оставяне без разглеждане на подадено по реда на чл.414 ГПК възражение. Определението е обжалвано от А. Х. В. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Излага съображения, че от мотивите към т.8 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС следва, че се имат предвид актове, с които заповедният съд се е произнесъл по съществото на производствата /заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, респ. разпореждането, с което се отказва издаването на такава, както и заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, респективно отказът за издаване на такава/, като при преценка дали заповедното производство е двуинстанционно или триинстанционно следва да се изхожда именно от обжалваемостта на тези актове. Поддържа, че в мотивите към това тълкувателно решение изрично е посочено, че горното не се отнася до определенията на въззивния съд по чл.274, ал.2, изр. 1 ГПК, които на общо основание подлежат на обжалване пред ВКС като втора инстанция. С оглед на това поддържа, че преграждащите определения на въззивния съд в заповедното производство подлежат на касационно обжалване. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да достигне до извода, че подадената от А. Х. В. частна жалба срещу определението на ямболския окръжен съд от 10.02.2016. по в.ч.гр.д.№72/2016г. следва да бъде оставена без разглеждане, тричленният състав на Трето ГО на ВКС е приел, че същата е процесуално недопустима по съображения, че въззивните определения в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Изложени са и съображения, че заповедното производство е двуинстанционно и с произнасянето на въззивната инстанция, чийто акт е окончателен, редът за инстанционен контрол е изчерпан. Така изложените съображения следва да бъдат споделени изцяло. Както е посочено и в обжалваното определение, съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежат на касационно обжалване въззивните определения, даващи разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно производство и обусловени от него. Заповедното производство по естеството си не представлява друго производство по смисъла на тази разпоредба. Преценката за допустимостта на касационното обжалване на постановено в заповедно производство въззивно определение е извършена от тричленния състав на Трето ГО на ВКС в съответствие с указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.8 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което същото следва да бъде потвърдено. Наведените от частния жалбоподател доводи, основани на мотивите към т.8 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС следва да се приемат за неоснователни, тъй като са изведени от неточно цитиране на съображенията към тълкувателния акт, касаещи неговите предели. В мотивите към т.8 на това тълкувателно решение е прието, че доколкото заповедното производство е по същество двуинстанционно, то по силата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения - включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. С оглед на това следва да се приеме, че даденото от ОСГТК на ВКС тълкуване по въпроса за обжалваемостта на определенията, постановени в заповедното производство, касае и прекратителните определения на първоинстанционния съд, които подлежат на обжалване само пред въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение