Определение № 585 от 18.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 133/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от старши инспектор към Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Велико Търново, чрез пълномощник адв. Е.Николова, срещу определение №1979/01.11.2023 г., постановено по адм.д.344/2023 г. по описа на Административен съд-Плевен (АС-Плевен), с което е изменено определение № 1286/23.06.2023 г. по същото дело в частта на присъдените разноски в полза на „Олива“ АД, гр. Кнежа, като вместо разноски в размер на 1 050 лв., ОБДХ – Велико Търново е осъдена да заплати разноски в размер на 800 лева / 50 лв. - Д.Т. и 750 лв.- адвокатско възнаграждение/. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Поддържа, че жалбоподателя - „Олива“ АД, гр. Кнежа не е имал право на разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като процесуалния представител не е извършил процесуални и представителни действия пред съда, а производството по делото е прекратено, както и че жалбоподателят не е направил своевременно искане за присъждане на разноски – Д.Т. и адвокатско възнаграждение. Иска да бъде отменено оспореното определение. Ответната страна „Олива“ АД, гр. Кнежа, чрез пълномощник адв. М.Стоева, оспорва частната жалба по съображения в писмено становище. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Производството пред АС-Плевен е образувано по подадена на 26.04.2023 г. жалба от „Олива“ АД, гр. Кнежа, представлявано от изпълнителния директор А.Георгиев срещу Разпореждане за забрана № 000303/10.04.2023 г. на старши инспектор в ОДБХ - Велико Търново, като със жалбата не са поискани разноски. С определение № 852 от 28.04.2023 г. съдът е оставил без движение жалбата, дал е указания за отстраняване на констатираните нередовности и е указал на административния орган да изпрати в цялост административната преписка. На 05.05.2023 г. административният орган е изпълнил указанията на съда и е представил административната преписка, съдържаща и Разпореждане за насочване на храните № 416 от 27.04.2023 г., с която жалбоподателят е запознат, предвид разрешения на пълномощника му - адв. М.Стоянова електронен достъп до делото от 05.05.2023 г.. С определение № 968 от 16.05.2023 г. съдът е конституирал страните, насрочил е делото за открито с.з., указал е на страните разпределението на доказателствената тежест и възможността в 14 дневен срок от получаване на съобщението да представят писмен отговор и да представят доказателства. След представяне на 12.06.2023 г. на допълнителни доказателства и информация от административния орган, че с издаденото разрешение за насочване на храни № 416/27.04.2023 г. се отменя оспореното разпореждане за забрана № 303/10.04.2023 г., с определение № 1195 от 12.06.2023 г. съдът е дал възможност на жалбоподателя да се запознае с тях и да подаде отговор. На 19.06.2023 г., от жалбоподателя, чрез пълномощник адв.М.Стоянова, е подадено становище, придружено с договор за правна защита и съдействие и разписка, в което е заявено, че независимо от отмяната на оспорения административен акт правния интерес на дружеството не е отпаднал и е поискано, ако делото бъде прекратено, да се присъдят направените от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение и Д.Т., за което е представен и списък. На 21.06.2023 г. от ответника е постъпила молба, с която предвид оттеглянето на оспореното разпореждане с издаденото Разпореждане за насочване на храни № 416/27.04.2023 г., е поискано прекратяване на делото и оставяне без уважение на подадената жалба като недопустима и неоснователна. С определение № 1286/23.06.2023 г., съдът е отменил определението си за насрочване на делото в открито с.з., оставил е без разглеждане жалбата на „Олива“ АД срещу разпореждане за забрана №303/10.04.2023 г., издадено от старши инспектор в ОБДХ – Велико Търново, прекратил е производството по делото и е присъдил разноски в полза на жалбоподателя в размер на 1050 лв. / 50 лв. - Д.Т. и 100 лв.- адвокатско възнаграждение. След постъпила частна жалба от административния орган, срещу това определение в частта за разноските, приета от ВАС за искане по чл.248, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 АПК, АС-Плевен е постановил оспореното в настоящото производство определение № 1979/01.11.2023 г. За да намали присъдените разноски съдът е изложил доводи, че искането за изменение на определението в частта за разноските е направено в срок и от надлежна страна. Посочил е, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения във вр. с §1 от ДР на Наредбата и чл.9, ал.1 от същата Наредба, следва да бъде изменен размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като ОБДХ – Велико Търново следва да заплати на „Олива“ АД адвокатско възнаграждение, в размер на 750 лв., вместо 1 000 лв. за изготвяне на жалба и изразяване на становище. Определението е правилно, като настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че в случая процесното производство не се отличава с фактическа и правна сложност. Преценката на съда относно определения от него намален размер на възнаграждението съобразно чл. 8, ал. 3 във вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредбата е правилен и съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на предоставената правна помощ, която в случая се изразява в запознаване с доказателствата по делото, предвид разрешения електронен достъп и изготвяне на писмено становище по него. Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи за недължимост на присъдените разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. В случая това е направено при висящ процес, поради което следва да се носят последиците от прекратяване на производството. Съдът правилно е приел, че разноските са претендирани своевременно, със становището от 19.06.2023 г., представени са доказателства в тази насока, с оглед което са и присъдени. Предвид изложените съображения постановеното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение