Решение № 4446 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7326/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пловдив против решение № 4103/05.05.2025 г. по адм. дело № 1353/2024 г. на Административен съд – Пловдив, в частта му, в която е отменена писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-28-73/07.06.2024 г., издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив в частта по т.т.3,8,10, 14,16,19,20,21,22,23б,24,25,26 във връзка, с които „Лайф съпорт медикал“ ЕООД, гр. Пловдив е следвало да възстановят сумата от 4627,00 лева, ведно с дължимата законна лихва. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.2 и т.3 АПК. Касаторът моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърляне на оспорването срещу индивидуалния административен акт. Ответникът по касационната жалба - „Лайф съпорт медикал“ ЕООД, гр. Пловдив, чрез адвокат Е. Андонова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли да бъде оставено в сила оспореното съдебно решение и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че административният орган е спазил предвидения административнопроизводствен ред за реализиране на контролните си правомощия, постановявайки законосъобразен административен акт и квалифицира съдебното решение в обжалваната му част като неправилно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. Административното производство е започнало със заповед № РД-25-843/23.04.2024 г. на директора на РЗОК – Пловдив, издадена на основание чл. 72, ал.2 от Закона за здравното осигуряване, вр. с чл.20 от индивидуален договор № 165475/30.06.2022 г., сключен между „Лайф съпорт медикал“ ЕООД, гр. Пловдив и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), вр. с Инструкция № РД-16-89/30.06.2023 г. за условията и реда, за осъществяване на контрол по чл.2, т.2 от Наредба № Н-3 от 27.06.2022 г. и по реда на чл. 73, ал.1, т.13 ЗЗО, утвърдена от управителя на НЗОК, във връзка с която длъжностните лица – служители на РЗОК - Пловдив са извършили проверка по изпълнението на индивидуалния договор и са съставили протокол № РД-25-843-2 от 30.04.2024 г., в който са описали констатираните нарушения. Досежно тези от тях, описани в т.т.3,8,10, 14,16,19,20,21,22,23б,24,25,26 първоинстанционният съд обосновано е приел, че при проведените анкети лицата получатели на ПСПСМИ не са подписали анкетните листове, не са им били предявени приемо-предавателните протоколи и не е установена неавтентичност на последните. Така установените нарушения на административнопроизводствените правила законосъобразно са били квалифицирани като съществени, тъй като са детерминирали неточно прилагане на материалноправните разпоредби и са обосновали наличието на пороците по чл. 146, т.3 и т.4 АПК за оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Административният съд е спазил вменените му задължения по изясняване предмета на спора, съдействал е на страните за обезпечаване на делото с относимия доказателствен материал, както и за отстраняване на формални грешки и неясноти при установяване на спорните обстоятелства, дал е указания за релевантните факти. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства и незадълбочена преценка на фактите по спора. Съдът поименно, във връзка с всяко едно от лицата-потребители на ПСПСМИ е анализирал получените от тях помощни средства, диференцирайки ясно отделните случаи. Обсъдил е задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност е достигнал до верни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция. Бланкетно заявени и неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на съдебното решение. При постановяването му са били налице всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване и не са налични отрицателни такива. По изложените съображения, като валидно, допустимо и правилно, съдебното решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор №133942-147 от 12.01.2026 г. и списък за разноските възлизат на сумата от 700,00 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение