Определение № 466 от 08.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3474/2018 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 10414 от 05.06.2018 г. от А. Б. М. срещу разпореждане от 04.04.2018 г. по ч.гр.д. № 6405/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав, с което е върната частната й касационна жалба вх. № 4509/12.03.2018 г. срещу определение № 306 от 25.01.2018 г. по делото, с което е потвърдено определение № 23669 от 18.09.2017 г. по гр. д. № 10176/2017 г. на Софийски градски съд, ТК, VІ-12 състав за оставяне без разглеждане жалбата на А. Б. М. по чл.435, ал.2 ГПК В нея се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно и се иска да бъде отменено, тъй като е преграждащо и подлежи на обжалване по чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното разпореждане е постановено от апелативен съд, поради което подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд ( чл.274, ал.2, изр.1 ГПК ). Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и е редовна и процесуално допустима. Разпореждането за връщане на частната касационна жалба на А. Б. М. е постановено от надлежен съдебен състав на Софийския апелативен съд, в рамките на неговите правомощия и компетентност, поради което е налице валиден съдебен акт. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на жалба на А. Б. М., поради което обжалваното разпореждане е и процесуално допустимо Доводите на жалбоподателя за нищожност и недопустимост на разпореждането от 04.04.2018 г. по делото, в този смисъл, са изцяло несъстоятелни, а разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна, поради следните съображения: Съгласно дадените указания в т.2 на ТР № 3/12.07.2005 г. по тълк. дело № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС, функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия-изпълнител е съответният апелативен съд, чието определение е окончателно. В случая, правилно съдът е приел, че е сезиран с частна жалба срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт - постановените определения на окръжния съд по обжалване действията на съдебните изпълнители са окончателни и не подлежат на последващ касационен контрол (чл.437, ал.4 ГПК), а според цитираното тълкувателно решение № 3/12.07.2005 г. на ОСГТК, определенията за прекратяване на производството, постановени от окръжния съд по жалби срещу действията на съдебния изпълнител, подлежат на обжалване пред апелативния съд, чието определение е окончателно. С обжалваното разпореждане за връщане на частната жалба вх. № 4509 от 12.03.2018 г. на А. Б. М., Софийският апелативен съд е съобразил задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и съобразено с изискванията на закона. Оплакванията във връзка с действията на съдебния изпълнител, които са били предмет на жалбата на А. Б. М. в производството по чл.437 ГПК пред Софийски градски съд, не могат да бъдат разгледани в настоящото производство, с оглед на което съдът не се произнася по тях. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение