Определение № 191 от 19.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 704/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. А. С., чрез особен представител адв.М. М., срещу решение № 239/ 02.11.2017 г. по гр.д.№ 198/2017 г. на Апелативен съд-Велико Т., с което е потвърдено решение № 59/24.02.2017 г. по гр.д.№ 468/2016 г. на Окръжен съд-Велико Търново. С него са уважени предявените срещу касатора искове, като е прието за установено, че той е баща на детето А. С. А., родено на 02.08.2013 г. в [населено място] от майка С. М. А., определени са му имена А. С. С., предоставено е упражняването на родителските права върху детето на майката, на бащата е определен режим на лични отношения с детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 в събота до 18 часа в неделя, тридесет дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, всяка четна календарна година пет дни за коледните празници, всяка нечетна календарна година пет дни за новогодишните празници, последните два дни от великденските празници, деня след рождения ден на детето от 10 часа до 18 часа, като взема и връща детето в дома на майката; присъдена е месечна издръжка в размер на сумата 90 лв. месечно от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за закъснение, както и сумата 1080 лв. издръжка за минало време една година преди предявяване на иска. Осъдителните искове са отхвърлени до пълните претендирани размери и в тези части решението е влязло в сила.Присъдени са разноски. В касационната жалба се поддържа оплакване, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е назначил служебно Д. и кръвно-групови експертизи. Твърди се, че още с отговора на исковата молба е поискано събирането на тези доказателства. Касаторът намира,че обстоятелствата по делото не могат да бъдат установени със свидетелски показания, които са противоречиви. Счита, че присъдената издръжка не е съобразена по размер с възможностите му да я плаща и възрастта на детето. Поддържа, че присъждането служебно на издръжка за минало време е в противоречие с ППВС № 5/16.11.1970 г. и TP № 11/1969 г. на ОСГК. Иска се отхвърляне на предявените искове. В изложението по чл.284 ал.З т. 1 ГПК касаторът поддържа допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.З и ал.2 ГПК.Повтарят се оплакванията, изложени в касационната жалба.Посочва се, че предходните инстанции не са събрали исканите доказателства, в частност експертизите и делото е останало неизяснено от фактическа страна в противоречие с TP № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК-т.З. Въззивният съд също в нарушение на чл.266 ал.З ГПК не допуснал това доказателствено средство. Касаторът намира, че са налице основания за допускане на касационен контрол с оглед точното приложение на закона и допусната очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като не са назначени исканите експертизи и не са доказани признаците за основателност на иска по чл.69 СК. Счита, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС по гр.д.№1371/2016 г., IV г.о. и че са налице поддържаните хипотези за допускане на касационно обжалване. Ответницата по касационната жалба С. М. А. в писмен отговор, подаден чрез пълномощник адв.Н. М., я оспорва. РД „Социално подпомагане"- Велико Т., не изразява становище. ВКС, състав на III г.о. намира, че производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл.229 ал.1 т. 6 ГПК. В изложението касаторът е навел доводи за явна неправилност на обжалваното въззивно решение. С определение по допустимост от 4.06.2018 г. на КС по к. д. № 10/2018 г. е допуснато разглеждане по същество искането на състав на ВКС за установяване на противоконституционност на чл. 280 ал.2 пр.З ГПК, /поел. изм. и доп. -ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г./ в частта: "...както и при очевидна неправилност." Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,