Определение № 343 от 03.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1980/2016 г.

Производството е по член 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№142005/18.11.2015г.,подадена от Г. П. И., Я. Й. П.,Ц. Й. А.,А. Й. Г.,М. А. Г.,С. С. Н.,В. В. Д.,Р. Д. Д.,Д. А. Д.,В. А. Д. и З. С. С.,чрез пълномощника им адвокат Г. Н. Ц.,против решение от 28.09.2015г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІV Б въззивен състав,постановено по гр.д.№13764/2011г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение от 31.05.2011г. постановено по гр.д.№19173/2007г. по описа на Софийски районен съд,31 състав,в частта с която са отхвърлени предявените от ищците,горепосочените настоящи касатори,искове с правно основание член 97,ал.1 ГПК/отм/ срещу В. И. Н. и И. В. Н.,за признаване за установено право на собственост върху 1100кв.м,попадащи в парцел ІХ -730,целият УПИ от 1130кв.м,находящ се в кв.16 по плана на в.з.”М. долина”І-б-разширение”Д.” и прекратява производството в тази му част.Със същото решение се оставя в сила горепосоченото решение на СРС,31 състав,в частта,в която са отхвърлени предявените от посочените по-горе ищци,понастоящем касатори,искове с правно основание чл.97,ал.1 ГПК/отм/ срещу Е. Д. М.,В. Д. М.,М. И. К.,В. В. М. и М. С. И.,за признаване за установено право на собственост върху 20 кв.м от парцел ХІ-58,като целият УПИ е с площ 1100кв.м,580 кв.м от парцел Х-59,като целият УПИ е с площ 1080 кв.м,1100кв.м,попадащи в парцел VІІІ-60,целия УПИ е с площ 1200 кв.м ,както и върху 50 кв.м,попадащи в парцел VІІ- 195,целият УПИ е с площ от 940кв.м,като всички имоти са от кв.16 по плана на в.з.”М. долина” І-б част- разширение „Д.”. Предмет на настоящата касационна жалба е частта от въззивното решение,с която е оставено в сила горепосочената част на постановеното първоинстанционно решение. В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение,в обжалваната му част, е неправилно,поради нарушение на материалния закон,съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна в тази му част. Ответницата по касационната жалба М. И. К.,чрез пълномощника си адвокат С. Т.,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна. В писмения отговор на касационната жалба,ответниците Е. Д. М. и В. Д. М.,чрез пълномощника си адвокат Р. С.,молят да не допуска касационно обжалване на въззивното решение,тъй като не са налице основанията за това,а по същество навеждат доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба В. М.,чрез пълномощниците си П. Б. П. и Д. П. Г.,в писмения отговор на жалбата,излагат съображения,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като в изложението на касаторите липсва формулиран правен въпрос. В постъпилия по делото писмен отговор на касационната жалба от ответниците по жалбата В. И. Н. и И. В. Н.,чрез пълномощника им адвокат С. Т.,молят да не допуска касационно обжалване на въззивното решение,тъй като не са налице предвидени от закона основания за това,а по същество-считат жалбата за неоснователна. Ответникът по касационната жалба М. И.,чрез пълномощника си адвокат В. Д.,в писмения си отговор-становище по жалбата,моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение,поради липса на основания за това,а по същество смята жалбата за неоснователна. Постъпила е и касационна жалба вх.№722/05.01.2016г. от Н. Й. М.,Я. Х. Г.,С. Х. Г.,В. Р. Й. и Т. Р. Х.,чрез пълномощника си адвокат Ж. Г. С.,против решение от 28.09.2015г. на Софийски градски съд,гражданско отделение,ІV Б въззивен състав,постановено по в.гр.д.№13764/2011г. по описа на същия съд,с която се иска обезсилването му като недопустимо,тъй като е постановено по отношение на страни,починали на различни дати по време на висящността на процеса пред въззивнната инстанция,техни наследодатели,а именно:Й. П. А.-поч.25.01.2012г.,П. Д. А.-поч.26.03.2014г. и Л. П. С.-поч. на 17.05.2015г. Ответниците по касационната жалба Г. П. И.,Я. Й. П.,Ц. Й. А.,М. А. Г.,С. С. Н.,В. В.,Р. Д. Д.,Д. А. Д.,В. А. Д. и З. С. С.,чрез пълномощника си адвокат Г. Н. Ц.,в депозирания отговор на жалбата,считат че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като молят същото да се допусне,а по същество считат жалбата за основателна и следва да бъде уважена. Ответницата по касационната жалба М. И. К.,чрез пълномощника си адвокат С. Т.,в депозирания писмен отговор моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение,в частта с която е оставено в сила първоинстанционното решение.Навеждат се доводи,че решението не е недопустимо,тъй като въззивната страна Л. П. С. е починала на 17.05.20154г.,след приключване на съдебното дирене пред въззивния съд,като счита,че въззивното решение следва да се обезсили в частта само по отношение на Й. П. А. и П. Д.,починали по време на висящността на процеса пред въззивната инстанция и които не са били заместени от техните наследници в производството по делото. В писмения отговор на касационната жалба,депозиран от ответника В. М.,чрез пълномощника му адвокат П. Б. П.,излага доводи,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,а ако същото се допусне следва да се обезсили въззивното решение не изцяло,а само по отношение на наследниците на Й. А. и на П. А.. По касационна жалба вх.№142005/18.11.2015г.,депозирана чрез пълномощника на касаторите адвокат Г. Ц.: В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторите твърдят,че са налице основанията по смисъла на член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК,като заявяват,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,а именно/цитирам/: „1.Въпреки,че доверителите ми,както в исковата молба,така и в целия ход на делото твъдрят,че след като собствеността върху процесния имот им е възстановена с Решение на ПК,с молба вх.№94-Г-4588 от 2000г. до Район П. СО поискали да бъдат нанесени непълноти и грешки на основни данни в КК и КР и когато ответниците са отказали да подпишат съставения Констативен протокол,като са представени писмени възражения,това е обусловило правният интерес от завеждане на специалният установителен иск по чл.53,ал.2 ЗКИР .Въззивният съд неправилно определи иска на доверителите ми като такъв по смисъла на чл.97,ал.1 от ГПК/отм/.”,което според касаторите е в противоречие с цитираната практика на ВКС. В точка втора от изложението се твърди,че/цитирам/: „Въззивният съд в противоречие с практиката на съдилищата приема,че ответниците могат да оспорват легитимацията на доверителите ми,с възражението че техния наследодател не е бил собственик към внасянето му в ТКЗС.”,като в подкрепа на това прилага задължителна практика на ВКС. В точка трета от изложението се посочва/цитирам/: „3.В противоречие с практика на ВКС,въззивният съд приема,че въпреки че върху възстановеният имот на доверителите ми не е отстъпено право на строеж и не е извършено законно строителство към 01.01.1991г. е имало пречки за извършено незаконно строителство и са заплащани глоби.”като се прилагат решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК. В точка четвърта и точка пета от изложението се твърди,че въззивния съд неправилно е преценил доказателствата по делото във връзка с наличие на пречки за реституцията;съответно неправилно е приел,че с договорите за продажба на земеделска земя,които не са сключени в предвидената от закона форма,е могло да се прехвърли право на собственост. С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че предвид събраните писмени доказателства и заключенията на експерта, не е доказано по несъмнен начин, че възстановения с решението на ПК – В. имот попада върху посочените от ищците части от парцелите на ответниците,а също така, независимо от това и предвид наличието на индиции за частична идентичност, съдържащи се в заключенията на експерта, исковете са неоснователни,тъй като е установено е по делото, че с ПМС № 176/18.08.1958г. е утвърдено частичното изменение и допълнение на Общия градоустройствен план на [населено място] и околоградската зона за вилните зони, като съгласно допълнителното експертно заключение, регулационно процесният имот попада в плана на в.з.»М. д.» д.ІІ бч. – разширение», м.»Д.», утвърден със Заповед № РД-50-1188/19.12.1995г.,което обосновава извод, че не са били налице пречки за застрояване на имота, като от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че още към 1963г. наоколо е имало построени къщи. Съдът е стигнал до извода, че решението на ПК-В. е постановено при съществени процесуални нарушения, свързани с наличието на отрицателни материалноправни предпоставки за възстановяване на право на собственост в съществуващи реални граници върху застроени имоти, предмет на разпоредителни сделки, като при разрешаване на гражданскоправен спор за собственост на имот - възстановена земеделска земя, съдът не е обвързан от решението на поземлената комисия за възстановяване на земеделската земя в реални граници и разполага с възможността да упражни косвен съдебен контрол относно това дали са били налице условията на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ или на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ, в които са посочени пречките за реституция в реални граници ,като в обхвата на последната разпоредба попадат и замените, извършени от Т. комисиите по реда на ЗТПС/отм./, за които в чл.18з ал.3 от ЗСПЗЗ - частен случай на изключенията,предвидении в чл.10,ал.13 ЗСПЗЗ,и е предвидено,че те запазват действието си,ако получената земя е застроена или с нея са извършени разпоредителни сделки. Съдът е посочил,че за възстановяването на собствеността върху включени в регулация земеделски земи, впоследствие заменени по ЗТПС и застроени преди влизане в сила на ЗСПЗЗ е приложима нормата на чл.18з ал.3 от ППЗСПЗЗ вр.чл.10 ал.13 от ЗСПЗЗ, а не тази на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ, предвиждаща законност на застрояването като предпоставка за запазване правата на третите лица и изключваща правото на възстановяване на собствеността на предишните собственици на застроения имот. В случая са налице пречки за реална реституция, тъй като са налице застрояване и извършване на разпоредителни сделки със земята, получената при замяната, в която хипотеза замяната остава в сила.В резултат на това съдът е стигнал до извода,че предвид липсата на доказателства за идентичност между възстановения на ищците с решението на ПК – В. имот с парцелите на ответниците и с оглед установените пречки за реална реституция, че предявените искове са неоснователни, Преди всичко,съгласно приетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Видно от съдържанието на изложението по член 284,ал.3,т.1 ГПК на касаторите,цитирано по-горе,в същото липсва формулиран правен въпрос по смисъла на горепосоченото тълкувателно решение.В същото се съдържат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,като в подкрепа на същите се сочи съдебна практика на ВКС,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността или не на обжалваното въззивно решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК .Непосочването на правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на решението. С оглед изложеното касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на възззивното решение в обжалваната му част. По жалба вх.№722/05.01.2016г.,подадена от Н. М.,Я. Г.,С. Х. Г.,В. Й. и Т. Х.: В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторите заявяват,че е налице предпоставката,предвидена в член 280,ал.1,т.1 ГПК,като съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос относно допустимостта на съдебно решение,което е постановено при липса на надлежна ищцова страна след смъртта на ищци по делото,настъпила в различни моменти в хода на производството по делото,преди приключване на фазата на съдебното дирене,като се посочва задължителна практика на ВКС-решение,постановено по реда на член 290 ГПК по гр.д.№1821/2009г. по описа на ВКС,Іго. Върховният касационен съд,състав на ІІ гражданско отделение намира,че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта, постановена срещу починали страни в процеса на висящото въззивно производство,които са починали до приключване на съдебното дирене и делото е било обявено за решаване с определение,постановено в последното по делото съдебно заседание от 02.02.2015г.Видно от представените с молбата на наследниците на починалите страни по делото,настоящи касатори,депозирана пред въззивния съд,след постановяване на обжалваното решение,удостоверения за наследници,съответно: за Й. П. А.-починал на 25.01.2012г./лист 202 от делото/-преди датата на последното заседание на въззивния съд;за П. Д. А.-починала на 26.03.2014г./лист 203 от делото/-преди датата на последното заседание на въззивния съд. В представеното удостоверение за наследници на Л. П. С./лист 204 от делото/ е посочено,че същата е починала на 17.05.2015г.,след датата на последното заседание на въззивния съд-проведено на 02.02.2015г.,поради което за тази страна не е налице твърдяната хипотеза за недопустимост на решението в тази му част. С оглед изложеното,следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в посочената част,постановено срещу Й. П. А. и П. Д. А.. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд