Определение № 10543 от 22.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8487/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236, във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Д. Р., чрез адв. П. Петров, срещу разпореждане № 1503/25.06.2026 г., постановено по адм. дело № 153/2026 г. по описа на Административен съд – Перник (АС – Перник), с което на основание чл. 213а, ал. 1, във вр. с чл. 236 от АПК е върната частната му жалба вх. № 1764/03.06.2026 г., подадена срещу определение № 1116/18.05.2025 г., постановено по адм. дело № 153/2026 г. по описа на АС – Перник. В частната жалба се твърди неправилност на определението поради неправилно възприета фактическа обстановка, довела до погрешния извод на съда за неизпълнение на дадените указания в срок. Предвид допуснатото съществено процесуално нарушение се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия чрез даване на нови указания. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В срока за отговор по чл. 232 от АПК е постъпило писмено становище от ответната страна „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, което обаче се отнася изцяло до върната с обжалваното разпореждане частна жалба, но не и до настоящата. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт съгласно чл. 213а, ал. 7 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното разпореждане, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ, във вр. с чл. 236 от АПК, е върната частната жалба на Р. Д. Р., подадена срещу определение № 1116/18.05.2025 г., постановено по адм. дело № 153/2026 г. по описа на АС – Перник. Този резултат е обоснован с неотстраняването в срок на нередовността по частната жалба, изразяваща се в липсата на доказателство за платена държавна такса в размер на 15,34 евро по сметка на ВАС. Съдът е посочил, че указанията му за това са съобщени на жалбоподателя на 16.06.2026 г. и до изтичане на срока за изпълнението им – 23.06.2026 г. вкл., нередовността не е била отстранена. Определението е неправилно. От данните по делото безспорно се установява, че в изпълнение на разпореждането на АС – Перник, с което са дадени указания за заплащане на държавна такса по частна жалба вх. № 1764/03.06.2026 г., на 22.06.2026 г. чрез Единния портал за електронно управление пълномощникът на жалбоподателя е входирал документ (разписка за извършено плащане), удостоверяващ внасяне на сумата от 15,34 евро по сметка на АС – Перник с посочено основание: „ДТ адм.д. 153 от 2026 г.“. Частният жалбоподател твърди, че именно с този превод от дата 18.06.2026 г., т.е. извършен в рамките на 7-дневния преклузивен срок, считано от получаване на съобщението (16.06.2026 г.), указанията на съда са изпълнени, като вместо по сметка на ВАС, държавната такса погрешно е внесена по сметка на АС – Перник. При тези данни, съдът неправилно е приел, че в посочения срок заплащане на указаната държавна такса изобщо не е извършено. В случая той е следвало да констатира допуснатата техническа грешка от жалбоподателя при заплащането на таксата и да му даде възможност да я отстрани, като му укаже отново, че дължимата държавна такса следва да бъде заплатена по сметката на ВАС. Като не е сторил това, а е постановил връщане на частната жалба на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ, във вр. с чл. 236 от АПК, първостепенният съд е допуснал съществено нарушение, което налага отмяна на обжалваното разпореждане и изпращане на делото на същия съдебен състав с указание за продължаване на процесуалните действия по частна жалба вх. № 1764/03.06.2026 г., подадена от Р. Д. Р. срещу определение № 1116/18.05.2025 г., постановено по адм. дело № 153/2026 г. по описа на АС – Перник. Съгласно чл. 226, ал. 3, във вр. с чл. 236 от АПК по разноските в настоящото производство следва да се произнесе първоинстанционният съд. Воден от горното и на основание чл. 235 и чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение