Определение № 8531 от 04.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7453/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „СТАН ФУУДС“ ЕООД, ЕИК 204390464, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [адрес], чрез адв. И. Стойчев, против Определение №7340/19.06.2026 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело №1837/2026 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на допуснатото по силата на чл. 217, ал. 1, т. 11 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) предварително изпълнение на Заповед № 6-Z26-262/04.05.2026 г. на кмета на район „Тракия“, община Пловдив за премахване на следните обекти: „Закрита зала за сервиране и консумация“ с размери в план 6,90м./13.00м., с височина в по-ниската част - 2,75м. до 3.40 м. в по-високата, изпълнена от западната страна на разстояние от около 2,50 м. от подземното ниво на СОС с идентификатор 56784.540.864.5.1 и предназначение „Сграда за обществено хранене“ и на „Слънцезащитно съоръжение с 2 бр. чадъри“ и „слънцезащитно съоръжение", заемащи площи и местоположение в отклонение от одобрена схема от Главния архитект на Община Пловдив, приета с решение по т. 31 по протокол №9/21.05.2025 г. на ЕСУТ при Община Пловдив. С доводи за неправилност на оспореното определение частният жалбоподател претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба – кметът на район „Тракия“, община Пловдив, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е допустима като подадена в срока по 230 АПК против определение, подлежащо на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 166, ал. 3 във вр. с ал. 4 АПК, а разгледана по същество, е неоснователна поради следното: С оспореното определение Административен съд – Пловдив оставя без уважение искането на „СТАН ФУУДС“ ЕООД за спиране на допуснатото по закон предварителното изпълнение на Заповед № 6-Z26-262/2026 г. на кмета на район „Тракия“, община Пловдив за премахване на горепосочените обекти, като счита, че същото е неоснователно, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Излага мотиви за непредставене на доказателства от страна на жалбоподателя, че от изпълнението на цитирания административен акт за дружеството ще настъпи значителна или трудно поправима вреда. Съдът приема, че евентуалното настъпване на вреди в резултат на ограничаване на търговската дейност на дружеството не представляват сами по себе си значителна или трудно поправима вреда, обосноваваща спирането на предварителното изпълнение на процесната заповед, поради което за жалбоподателя не е налице интерес, противопоставим на обществения, подлежащ на защита чрез спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Така постановеното определение е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ подадените пред съда жалби не спират изпълнението на заповедите по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ. По силата на цитираната разпоредба оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение, без да е необходимо административният орган да обосновава наличието на някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК, тъй като същите са презюмирани от закона. Съобразно чл. 217, ал. 2 ЗУТ съдът може да постанови спиране на изпълнението на тази категория заповеди. Тъй като ЗУТ не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението им, приложима е общата норма на чл. 166, ал. 2 вр. ал. 4 АПК, съгласно която, за да спре допуснатото по силата на закона изпълнение съдът следва да установи, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и това да е в резултат на новонастъпили факти. За да бъде уважено искането, в тежест на молителя е да докаже наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, като посочи вредите и да представи доказателства за вида им и евентуалния им размер, както и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. С искането за спиране, съдържащо се в жалбата срещу заповедта, не са представени доказателства, които да установяват наличието на значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя, нито доказателства за вида и размера на същата, както правилно е приел и първостепенният съд. Твърдените от „СТАН ФУУДС“ ЕООД вреди от премахването и впоследствие евентуалното възстановяване на съоръженията не са вреди от ограничаване на търговската му дейност, противно на приетото от съда, тъй като дружеството същата се осъществява от неговия наемател „ИЛ КАРНЕ“ ООД. Същите обаче са несъпоставими със защитения чрез допуснатото по силата на закона предварително изпълнение обществен интерес. В случай на отмяна на заповедта като незаконосъобразна жалбоподателят би могъл да претендира обезщетение по предвидения в ЗОДОВ ред. Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател, че тъй като съществуването на преместваемите съоръжения до постановяването на крайния съдебен акт не би могло да причини вреди от категорията на визираните в чл. 60, ал. 1 АПК, то не се налага предварително изпълнение на заповедта за премахването им. Съдът е обсъдил тези негови твърдения и правилно е приел, че със законовата разпоредба на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ законодателят е регламентирал предварителното изпълнение на заповедта в защита на значимия обществен интерес, като е презюмирал визирните в чл. 60, ал. 1 АПК вреди. Като е обосновал правни изводи за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в състав на второ отделение