Решение № 8457 от 31.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2549/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Стара Загора против решение № 4989/12.12.2025 г. по адм. дело № 425/2025 г. на Административен съд – Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 117, ал.1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), необоснованост, обусловена от изводите за липса на реквизити от формата на отменения административен акт, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради възприети технически и експертни твърдения на оператора на инсталацията за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия чрез анаеробно разграждане на биомаса от растителни и животински субстанции без да е назначена съдебно-техническа експертиза и без същите да са установени с допустимите доказателствени средства – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, „Енерджи-2“ ООД, гр. Стара Загора, чрез адвокат П. Кънев изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки, с които моли да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 4989/12.12.2025 г. по адм. дело № 425/2025 г. Административен съд – Стара Загора е отменил по жалба на „Енерджи-2“ ООД, гр. Стара Загора Предписание №95 с изх. № КР-012462/01.04.2025 г. на директора на РИОСВ-Стара Загора, в частта му по т.1, в която е предписано да се подаде заявление до директора на Изпълнителна агенция по околна среда гр. София за издаване на комплексно разрешително на „Енергийна централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, използваща анаеробно разграждане на биомаса от растителни и животински субстанции“, гр. Нова Загора с оператор „Енерджи-2“ ООД в изпълнение на чл. 117, ал.1 от ЗООС. Присъдил е разноски. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден при непосочване на конкретни фактически и правни основания за издаването му, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона – основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т.2, т.4 и т.5 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с актове за установяване на нарушения и последвали ги наказателни постановления, потвърдени от съдилищата „Енерджи-2“ ООД, гр. Стара Загора е санкционирано за два случая – първия през 2023 г., а втория през 2024 г. за влагане в инсталацията на количества говежда тор над 100 тона за 24 часа, за които съгласно приложение №4 от ЗООС е необходимо наличието на комплексно разрешително за изграждането и експлоатацията на инсталацията за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия чрез анаеробно разграждане на биомаса от растителни и животински субстанции. Тези два случая не са описани в мотивите към издаденото предписание, но фигурират като материали в административната преписка. С оспореното в първоинстанционното производство Предписание № 95, с изх. № КР-01-2462/01.04.2025г., в т.1 е предписано на дружеството да подаде заявление до директора на Изпълнителна агенция по околна среда гр. София за издаване на комплексно разрешително на „Енергийната централа за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, чрез анаеробно разграждане на биомаса от растителни и животински субстанции гр. Нова Загора“ с оператор „Енерджи-2“ ООД в изпълнение на чл.117, ал.1 от ЗООС, като за предприетите действия да се уведоми писмено РИОСВ – Стара Загора. Посочен е срок за изпълнение - 2 месеца от получаване на предписанието, а за отговорник – управителя на „Енерджи-2“ ООД. В административния акт липсват мотиви, а като правно основание за издаването му е посочена разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗООС. Обосновани са изводите на съда, че липсата на изискуемия реквизит по чл. 59, ал.2, т.4 АПК досежно съдържанието на административния акт (липсата на фактически и правни основания за неговото издаване) съществено опорочава неговата форма и административнопроизводствените правила. Това произтича от необсъждането от административния орган и неизлагането на мотиви по важните за решавания въпрос възражения на дружеството-експлоатиращо инсталацията, че капацитет от над 100 тона биомаса на денонощие не може да бъде постигнат чисто технологично от същата, че възможностите на централата са за 75-80 тона оборски тор в най-натоварения и напрегнат режим на работа, че при посочените два случая превишенията са реализирани в рамките на технологичния процес, при който се използва вода за разреждане на самия тор. Поставените въпроси са основополагащи за издаването на административния акт и необсъждането им обосновава съществени нарушения на административнопроизводствените правила, рефлектиращо върху точното прилагане на материалноправните разпоредби. Тежестта на доказване на заявените в акта констатации, макар и в препращащ вид е за административния орган, което същият не е сторил. В случая административният съд не е имал задължението да назначи съдебно-техническа експертиза защото няма процесуалното и материалното право да мотивира административния акт вместо административния орган. Експертизата е способ за проверка на фактите, установени от събраните по делото доказателства когато за тяхното изясняване и на възникнали във връзка с тях въпроси са нужни специални знания в определена област. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд споделя изводите на административния съд, че позоваването единствено на общата норма в чл.14, ал.4 ЗООС, уреждаща компетентността на органа да издаде акта е формално и недостатъчно основание, което да позволи ефективна преценка за законосъобразност на издаденото предписание, тъй като не може да се установи съответствието със законовите изисквания и разпоредби, съобразно определена и установена от административния орган фактическа обстановка, която обуславя необходимостта на същия да се произнесе със съответното предписание. Съчетано и с липсата на посочване на конкретни фактически основания и необсъждане на направените от дружеството-оператор на инсталацията възражения като елементи от необходимото съдържание на акта обуславят достатъчно основания за отмяната на същия. Правно обосновани са изводите на административния съд и досежно формите и ефективността на предприетия от директора на РИОСВ – Стара Загора контрол по чл. 148 ЗООС. При осъществяването му компетентните органи имат правомощието да издават задължителни предписания на проверяваните лица за отстраняване на констатирани нарушения. Обобщен в неговите темпорални граници, контролът може да бъде превантивен, текущ и последващ. Необходимостта от даване на задължителни предписания в хода на осъществен контрол, е налице когато се установят факти или поведение на оператора, които са в противоречие с утвърдените условия за извършване на дейността. Правилно съдът е отбелязал, че предмет на предписанията могат да бъдат разпореждания за фактически действия, чрез които да се отстрани реалното несъответствие между дейността и условията за нейното извършване, определени в административен акт, издаден от органите по чл. 154, ал.1, т.2 от ЗООС. Установяването на дейност, която попада под приложение №4, но се извършва в разрез със забраната по чл.117, ал.1 от ЗООС, т.е. без спазване на разрешителния или регистрационен режим, не може да бъде приведена в съответствие с неиздадения административен акт, представляващ правно условие, без което не може да бъде извършвана. Предписанията, както и принудителните административни мерки изискват предприемане на фактически действия, чрез които да се приведе дейността в съответствие с условията на издаден административен акт, или да се преустанови. В случая с оспореното предписание на дружеството-оператор на инсталацията за комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия чрез анаеробно разграждане на биомаса от растителни и животински субстанции е предписано да извърши правни действия, а именно да подаде заявление за издаване на комплексно разрешително, което е незаконосъобразно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени сторените и заявени от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно приложения списък по чл.80 ГПК вр. с чл.144 АПК, договор за правна защита и съдействие от 16.02.2026 г. и фактура № 0000001027/16.02.2026 г. възлизат на сумата от 1800,00 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение