Определение № 3966 от 20.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1880/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Подадена е от Община Камено, чрез пълномощника й адв. Ж. Б., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1175 от 10.11.2023 г. по гр. д. № 534/2023 г. на Окръжен съд Бургас, с което Община Камено е осъдена да заплати на „Дием“ ЕООД, гр. Камено, сумата от 65 160 лв., представляваща стойността на направени от дружеството необходими разноски по възстановяването на целостта и функционалната годност на собствения на Общината язовир „Чотората“ /“До овцефермата“/, находящ се в землището на с. Трояново, община Камено, област Бургас, както и сумата от 8 400 лв., представляваща подлежаща на връщане продажна цена, поради обявяване нищожността на сключените между страните договори за покупко-продажба на недвижими имоти от 22.08.2013 г. и 03.12.2013 г., ведно със законна лихва за забава върху горните главници от датата на предявяване на исковете – 16.03.2023 г. до окончателното им изплащане. Молителят твърди, че е налице ново писмено доказателства от съществено значение за спора, поради което иска отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът по молбата „Дием“ ЕООД, гр. Камено, чрез процесуалния си представител, е подал отговор на същата, в който е изразил становище за нейната недопустимост, евентуално - неоснователност. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о. намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Проверката по допустимостта на молбата за отмяна обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и точно и мотивирано формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Поддържаните основания за отмяна са по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Молителят твърди, че след влизане в сила на съдебния акт се е снабдил с ново писмено доказателство: заповед № ДК-02-Б-2 от 13.01.2025 г. на началника на РДНСК Бургас за премахване на строеж „Язовирна стена и преливник /съоръжение към язовир „Чотората“/, което е от съществено значение за делото. Посочва също така, че цитираното писмено доказателство би довело до други изводи относно предмета на спорното материално право. Датата на узнаване на документа е 15.01.2025 г., съвпадаща с датата, отбелязана върху писмото, с което заповедта е била изпратена на Общината. Твърди се също така, че тази заповед се явява акт на друго държавно учреждение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, с който строежът е бил обявен за незаконен. С оглед на изложеното, постъпилата на 13.02.2026 г. молба за отмяна, се явява подадена след изтичането на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Изтекъл е и преклузивния срок, установен в нормата на чл. 305, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: тримесечен от узнаването на акта, но не по-късно от една година от влизането му в сила. Съгласно задължителните указания на т. 9 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, подадена след като са изтекли сроковете по чл. 305 ГПК /за съответното основание по чл. 303, ал. 1 и по чл. 304 ГПК/, е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество. С оглед изхода на делото молителят дължи заплащане на направените разноски от ответника в размер на 1 500 евро /адвокатско възнаграждение/. Воден от горното, съдът