Определение № 191 от 30.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 2131/2019 г.

Производството е образувано по искова молба на Община Кресна, за отмяна, на основание чл.47 ал.1 т.2 ЗМТА, на решение от 29.07.2019 г. по ВАД № 160/2017 г. на Арбитражен съд при БТПП. С молба вх.№ 7573/30.08.2019 г. е претендирано спиране изпълнението на арбитражното решение, на основание чл.48 ал.2 ЗМТА. С разпореждане от 02.09.2019 г. на изпълняващия функцията на заместник председател на ВКС и ръководител на ТК, исковата молба е оставена без движение, с дадени указания за отстраняване нередовности на същата: посочване на ответник, със седалище и законен представител на същия, посочване цената на иска и внасяне на държавна такса, в размер на 4 % върху същата. В мотивите на разпореждането са дадени и указания във връзка с молбата по чл.48 ал.2 ЗМТА: представяне на платежен документ за внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение, в размера, съобразно интереса от отмяна на арбитражното решение. Указанията са съобщени на страната на 19.09.2019 г.. С молба от 29.09.2019 г. ищецът – Община Кресна – претендира, че на основание чл. 84 т.3 ГПК следва да бъде освободен от заплащането на държавна такса по делото, тъй като „ предявените искове са с предмет прогласяване нищожност на договори с публично-правен характер „, като сключени по реда на ЗОП, със страна Общината и чието изпълнение е насочено към задоволяване на обществени потребности от регионално значение. Поддържа твърдението, че спорните вземания са публични, съгласно квалификацията вземанията като публични и частни, дадена в чл.162 ал.2,5,6, и 7 ДОПК, очевидно визирайки хипотезата на чл. 162 ал.2 т.8 ДОПК. Във връзка с исканото спиране на изпълнението на арбитражното решение, ищецът твърди, че е в невъзможност за депозиране на обезпечение, съизмеримо с интереса от отмяната, излагайки причини за това, като е акцентирал на изключително неблагоприятните последици за Общината, в случай че би било изпълнено арбитражното решение. Въпреки че е формулиран петитум за освобождаване от държавна такса по чл.84 т.3 ГПК, не се касае за допустимо, като предполагано от дискрецията на съда и въз основа на конкретните обстоятелства, искане, а за освобождаване по силата на закона, в случай, че са налице предпоставките на нормата за това. Не такъв е настоящият случай, предвид следното: Исковете в арбитражното производство са предявени срещу Община Кресна, за събиране на дължима от същата сума – възнаграждение по договор за СМР, по които ищецът „ Инерт бетон комерс„ООД е изпълнител, а Община Кресна – възложител, който договор е сключен по реда на ЗОП и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Главният иск ищецът основава на споразумение, сключено поради невъзможност за своевременно разплащане от общината, квалифицирайки го като „ новация „ / обективна /, но без посочване на ново и различно правно основание за това / искът отхвърлен /. Евентуалният / уважен / иск е за дължимо по договора за СМР, сключен по реда на ЗОП, възнаграждение. Нищожността на договора за СМР, респ. на предявения новационен договор, не е предмет на предявените искове. Не се касае и за предмет вземания, а за задължения на Община Кресна, в качеството й на ответник по исковете. В този смисъл, изложените от ищеца съображения, в подкрепа на приложението на чл.84 т.3 ГПК, са неверни, но са и напълно неотносими. Разпоредбата на чл.84 т.3 ГПК създава за общините привилегия, поради което не може да се тълкува разширително: не само за искове с предмет публични общински вземания или права върху вещи - публична общинска собственост,но и за спорове по които общините са адресат на з а д ъ л ж е н и я. Липсва и законово деление на задължения на „публични” и „частни„. Логиката на законодателя с разпоредбата на чл.84 ГПК е да съдейства - в обществен интерес, поради което и само при спорове, с предмет публични вземания и вещи – публична собственост - когато тези специфични правни субекти п р е т е н д и р а т права, не и когато друг правен субект претендира такива. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС по събиране на държавни такси от общините в производства с предмет вземания и задължения, възникнали от договори, сключени по реда на ЗОП / така по гр.д.№ 60023/16 г. на ІІ г.о., гр.д.№ 60211/ 16 г. на ІІІ г.о., по т.д.№ 2479/16 г. на І т.о., т.д.№ 2624/16 г. на ІІ т.о., т.д.№ 1213/ 2018 г. на І т.о. на ВКС и др. /. Неотносими към преценката за основателността на молбата по чл.48 ал.2 ЗМТА са изложените от ищеца съображения за липса на парични средства и изключително неблагоприятни последици от изпълнението на арбитражното решение. Достатъчно основание, за оставяне на молбата за спиране на изпълнението без разглеждане, е обстоятелството, че поради неотстранена нередовност на исковата молба същата подлежи на връщане. При редовност на исковата молба, поради невнасяне на указаното обезпечение - при това след посочване цена на иска, съобразно правния интерес на страната, каквото същата не е сторила, за да би бил определен и размера на обезпечението - молбата по чл.48 ал.2 ЗМТА би била неоснователна. Водим от горното, на основание чл. 129 ал.3 вр. с ал.2 вр. с чл.127 ал.1 т.3 и т.5 и чл. 128 т.2 ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение