Определение № 50210 от 17.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1840/2022 г.
ВКСI търговско отделение17.10.2023 г.докладчик Елеонора Чаначева
Диспозитив
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК определение № 50427 от 16.06.2023 г. по т.д. № 1840/2022 г. на ВКС, в частта му за разноските, като: ОСЪЖДА К. С. С. и В. Д. С. да заплатят на Б. Т. Г. сумата 1200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на Б. Т. Г., чрез адв. Х. А., с искане за допълване на определение № 50427 от 16.06.2023 г. по т.д. № 1840/2022 г. на ВКС, като се присъди адвокатско възнаграждение за депозирането на отговор на касационната жалба на К. С. С. и В. Д. С.. Ответниците – К. С. С. и В. Д. С., не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 1840/2022 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на К. С. С. и В. Д. С. против решение №2 от 12.01.2022г. по т.д. №232/21г. на Бургаски апелативен съд. Настоящият състав с определение № 50427 от 16.06.2023 г. по т.д. № 1840/2022 г. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, като в определението по чл. 288 ГПК липсва произнасяне по искането на молителя за разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. За да бъде уважено искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, в случай на позитивен резултат за ответната страна, страната следва да докаже реалното им извършването за производството, за което ги претендира. Молителят е депозирал отговор на касационната жалба. В подадения отговор е налице искане за възмездяване на направените от ответника разноски. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 26.07.2022 г., в който е записано, че договореното възнаграждение от 1200 лв. е заплатено в брой, с оглед на което е доказано реалното заплащане на извършените разноски. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски за извършените от нейния процесуален представител действия и е доказала извършването им, поради което молбата й по чл. 248 ГПК за допълване на определението по чл. 288 ГПК следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение