Определение № 50408 от 10.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3345/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, чрез адв. Николай Банков, срещу решение № 80 от 20.01.2022 г. по в. гр. д. № 1905/2021 г. на Варненски окръжен съд в частта му с характер на определение, с която се обезсилва първоинстанционното решение от 28.11.2019 г. по гр. д. № 12485/2019 г. на Варненски районен съд поради частичен отказ на С. К. М. от предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата над 4 999 лв. до общо претендираните 11 542 лв., представляваща част от стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период. Жалбоподателят не е доволен от така постановения съдебен акт в обжалваната му част. Поддържа теза за незаконосъобразност, аргументирана с довода, че десезирането на съда по отношение на част от размера на исковата претенция не съставлява отказ от иск по смисъла на чл. 233 ГПК, а изменение на същия по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК чрез намаляване на размера. С оглед на това и доколкото изменението на иска е заявено едва пред въззивната инстанция и то след връщане на делото от ВКС за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, жалбоподателят намира извършеното изменение за процесуално недопустимо. Позовава се на практика на ВКС. В писмен отговор ответникът по жалбата С. К. М., представляван от адв. С. В., излага доводи за нейната неоснователност. Намира прекратителното определение за правилно и законосъобразно. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване Като съобрази данните по делото и изложените от страните съображения, настоящият съдебен състав намира следното: Проверката на обжалвания съдебен акт е предпоставена от отговора на въпроса за естеството на извършеното от ищеца процесуално действие, когато същият прави частичен отказ от иска в хода на производството, без да се отказва от спорното право изцяло. По този въпрос е налице противоречива практика на състави на Върховния касационен съд, във връзка с която е образувано тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГТК. При това положение са налице предпоставките за спиране на настоящото производство, на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 292 ГПК, до произнасяне по тълкувателното дело, което следва да даде отговор на принципния въпрос за възможността ищецът да се откаже отчасти от спорното право с предвидените в чл. 233 ГПК последици. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.