Определение № 3878 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1174/2026 г.

ВАСЧетвърто отделение07.04.2026 г.докладчик Красимир Кънчев

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Н. И. за изменение в частта му за разноските на определение №1419 от 10.02.2026г., постановено по адм. дело №1174/2026г. на Върховния административен съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на кмета на район "Искър" - Столична община за присъждане на разноски по делото. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ секретар: Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

Мотиви

Производството е по чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на П. Н. И. от гр.София, подадена чрез пълномощник адв. Р. М. Миков. Молбата е за изменение на определение №1419 от 10.02.2026г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Иска се присъдените разноски от 100 /сто/ лева на Столична община, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение да бъдат отменени и вместо това да бъде оставено без уважение искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по молбата кметът на район "Искър" - Столична община, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, с писмен отговор счита молбата за недопустима и моли тя да бъде оставена без разглеждане. Върховният административен съд след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Искането за изменение в частта му за разноските на определение №1419 от 10.02.2026г., е подадено от надлежна страна и в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. В постановеното по делото определение съдът е изложил мотиви защо направените от кметът на район "Искър" - Столична община разноски се дължат от частния жалбоподател П. Н. И. и е присъдил разноски в минимален размер. Съдебният състав не намира основание да измени посоченото в определение относно дължимостта на разноски. Така е, защото спорът е разрешен в полза на кметът на район "Искър" - Столична община и разноските му се дължат от частния жалбоподател П. Н. И. на основание чл.143, ал.3 от АПК. Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Неоснователни са доводите на П. Н. И., че не дължи разноски, тъй като определението е постановено във връзка с производство по чл.248 от ГПК. Доводите са неоснователни, тъй като определение №1419 от 10.02.2026г. на ВАС не е постановено в производство по чл.248 от ГПК. Определението на ВАС е постановено в образувано производство по адм. дело №1174/2026г. по чл.229 и сл. от АПК и с него е разрешен правен спор по същество. Разноски не се дължат само в производство по чл.248 от ГПК, в каквото производство не е постановено определението, чието изменение се иска. Разпоредбата на чл.248 от ГПК се намира в Раздел III на ГПК, който е озаглавен „Поправяне на решението“. Затова в производството по чл.248 от ГПК съдът може да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, но само когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди. В случая това не е налице, поради което искането е неоснователно. С писмения си отговор ответникът кметът на район "Искър" - Столична община е поискал да му се присъдят разноски в настоящото производство. Това искане е неоснователно по следните съображения: Съгласно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Тази норма обаче се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество. Определенията на съда, постановени в производство по чл.248 от ГПК, не са актове, с които се разрешава спор по същество. За това производство страните нямат право на разноски, тъй като това производство има за предмет претенцията за изменение в частта на разноските на съдебния акт, с който е приключило главното производство. Тази претенция има субсидиарен характер и законодателят не предвижда при решаването на въпроса за разноските страните да претендират още веднъж присъждането на нови такива. Т.е. не е допустимо кумулирането на нови задължения за разноски в "процеса относно разноските". Затова искането следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл.248, ал.3 във връзка с чл.144 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение

Цитирани разпоредби

9