Определение № 3481 от 02.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2441/2025 г.

Производството е по реда на чл.255 и сл. ГПК. Образувано е по молба с вх.№4042/06.06.2025 г., подадена от В. Г. С., чрез адв. Г., САК за определяне на срок при бавност за произнасяне по въззивна частна жалба с вх.№8179/22.07.2024 г., с която е обжалвано протоколно определение за прекратяване на гр.дело №653/2023 г. по описа на РС Ловеч, което е обективирано в протокол №596/17.07.2024 г. от открито съдебно заседание, проведено на 12.07.2024 г. Излага оплаквания, че съдът не е разгледал посочената частна жалба и не е образувал производство по нея, независимо че е подадена в срок и е администрирана от първоинстнационния съд. Посочва, че е образувано ч. гр.дело №167/2025 г. по което с определение от 27.03.2025 г. Окръжен съд Ловеч се е произнесъл само по отношение на искането за изменение на определението в частта за разноските по чл.248 ГПК и няма произнасяне по отношение на частната жалба срещу определението за прекратяване на гр.дело №653/2023 г. на РС Ловеч. Моли да се определи подходящ срок на Окръжен съд-Ловеч за произнасяне по частна жалба с вх.№8179/22.07.2024 г. срещу определението за прекратяване на гр.дело №653/23 г. на ЛРС. За да се произнесе по молбата, ВКС съобрази следното: С определение от 12.07.2024 г., обективирано в протокол от открито съдебно заседание, проведено на същата дата, постановено по гр.дело №653/2023 г. РС Ловеч е прекратено производството по делото и е осъден ищецът да заплати сумата от 1 600лв.-разноски на ответника по делото за адвокатско възнаграждение. Срещу така постановеното определение от 12.07.2024 г. за прекратяване на делото е постъпила чрез РС Ловеч до ЛОС частна жалба с вх.№8179/19.07.2024 г. от ищеца В. Г. С.. Изрично се сочи, че се обжалва определението за прекратяване на гр.дело №653/2023 на РС Ловеч като неправилно и необосновано и се иска неговата отмяна и връщане на делото за разглеждането му. Направени са оплаквания срещу действията на първоинстанционния съд, както и е поискано да се намалят присъдените разноски, които смята за прекомерни. По подадената частна жалба е образувано ч.гр.дело №845/2024 г. по описа на Окръжен съд Ловеч и с определение от 10.01.2025 г. е прекратено производството по ч. гр.дело и е върнато делото на РС Ловеч за произнасяне по възражението за прекомерност и за намаляване на разноските, както и за администриране и на други частни жалби по делото. С определение от 26.11.2024 г. РС Ловеч е оставил без уважение молбата за изменение на определение от 12.07.2024 г. в частта за разноските. Срещу последното определение са подадени частни жалби от ищеца, включително и частна жалба с доводи за нищожност на определение от 26.11.2024 г. и е образувано ново ч. гр.дело №167/25 г. пред Окръжен съд Ловеч. С определение от 27.03.2025 г., постановено от Окръжен съд Ловеч, по ч. гр.дело №167/2025 г. са оставени без уважение частните жалби срещу определение от 26.11.2024 г., постановено по гр.дело №653/2023 г. В мотивите са изложени съображенията на съда, че посоченото определение не е нищожно, правилно са присъдени разноските по делото след като е прекратено производството по него и не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна по делото. С допълнителна молба за произнасяне от 23.04.2025 г. жалбоподателят е поискал въззивният съд да се произнесе по частна жалба с вх.№8179/22.07.2024 г. в цялост. В тази връзка и по молбата с определение от 08.05.2025 г. Окръжен съд Ловеч е оставил без уважение молбата от 23.04.205г., с искане за допълване на определение от 27.03.2025 г. на въззивния съд, по ч. гр.дело №167/2025 г. В приложеното по делото становище с рег.№4437/19.06.2025 г. по реда на чл.255 ал.2 пр.2 ГПК от съдията-докладчик е посочено, че по постъпилите частни жалби с оплаквания по отношение на присъдените разноски е образувано в.ч. гр.№167/25 г. и по същите има произнасяне. Посочено е, че по частната жалба с вх.№8179/22.07.2024 г. е било образувано в ч. гр.дело №845/2024 г. и по него съдът се е произнесъл с определение №24/10.01.2025 г. Настоящият състав намира, че молбата по чл.255 ал.1 ГПК е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.255, ал.1 ГПК, когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му. В случая действието, във връзка с което се иска определяне на срок, е произнасяне от Окръжен съд Ловеч по частна жалба с вх.№8179/22.07.2024 г. на молителя, с която се обжалва протоколно определение за прекратяване на гр.дело №653/2023 г. по описа на РС Ловеч и което ясно е заявено на първа страница от частната жалба. От данните по делото и описано по-горе се установява, че по посочената частна жалба е било образувано ч. гр.дело №845/2024 г. по описа на Окръжен съд Ловеч, но с определение от 10.01.2025 г. е прекратено производството по него и е върнато делото на РС Ловеч за произнасяне по разноските и няма произнасяне по същество по жалбата. Независимо, че определящо е било произнасянето първо по частната жалба срещу определението за прекратяване на първоинстанционното производство и с оглед на изхода от него да се разреши въпросът и за разноските, липсва произнасяне по същество по частната жалба срещу определението за прекратяване на делото от ЛРС. Поради което е налице непроизнасяне по посочената частна жалба, която е администрирана и с оглед на чл.257, ал.2 ГПК следва да се определи срок на Окръжен съд Ловеч да се произнесе по нея в седемдневен срок от връщане на делото в ЛОС. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,