Решение № 1303 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3981/2016 г.

Решение № 1303 от 1.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3981/2016 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П., срещу решение № 316 от 15.02.2016 г. по адм. дело № 2320 по описа за 2015 г. на административен съд - П. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Г. Т. И., оспорва същата чрез процесуален представител адв. М. Колева в депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - П. е бил ревизионен акт № Р-16002614001709-091-001/14.05.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение № 641/07.08.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на Г. Т. И. по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК за ревизираните 2008 г., 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. С него са определени задължения за данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ в общ размер на 14 063.28 лв. и лихва за забава в общ размер на 5987.42 лв.; вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО в общ размер на 14 589.62 лв.; лихва за забава в общ размер на 8 101.61 лв. В хода на ревизията е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което тя е проведена по специалния ред. Лицето е било уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и е подало декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. С обжалваното решение е отменен ревизионния акт в частта на така определените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и задължения за вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО. В мотивите на обжалваното решение подробно и точно е обсъдена фактическата обстановка по спора, който се концентрира относно наличието на доходи с неустановен произход, формирани от суми получени в заем от Д. Л. К. и М. Т. К.-З. и суми, декларирани от ревизираното лице като непогасени остатъци от получени парични заеми от конкретно посочени физически лица. Според решаващият състав събраните писмени доказателства, включително показанията на разпитаната като свидетел З. сочат на действителни облигационни отношения между страните. По отношение на сумите декларирани като непогасени остатъци от заеми, съдът е констатирал, че сборът им многократно надвишава установения от приходната администрация недостиг на парични средства за всички ревизирани периоди. Прието е, че повечето от заемателите - физически лица потвърждават тезата на ревизираното лице и представят обяснения и писмени доказателства за това, че са получавали в предходни периоди заеми от нея и преведените по банков път пари са връщане на дадените в заем суми, т. е. става въпрос за облигационни отношения, а не за доходи с неустановен произход. В хода на съдебното производство е проведена съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвила различни варианти на парични потоци, съответно е направило различни изчисления на дължими данъци и задължителни осигурителни вноски, като съдът изрично посочил, че подробно обсъждане на заключението на вещото лице не е необходимо, предвид формирания извод за неустановеност на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. В мотивите си по повод този спорен момент съдът е изложил подробни съображения относно това има ли наличие на доход с неустановен произход, който подлежи на облагане по аналог. Касационната жалба е насочена към този спорен момент, обсъден по-горе. Същата съдържа съображения относно извършваните парични преводи по банкова сметка на ревизираното лице, които се твърди, че са с неизяснен характер поради липса на основание за плащане. Настоящият съдебен състав намира този довод за неоснователен, тъй като не е съобразен с наличните по делото и неоспорени писмени доказателства, както и от обясненията на разпитаните трети за спора физически лица. Вярна е преценката на съда, че декларираните по чл. 50 от ЗДДФЛ непогасени остатъци от получени парични заеми покриват установения от приходните органи недостиг на парични средства. Обосновано съдът е приел за доказани получените заемни средства от физически лица за съответните периоди, с които суми, съпоставени с установените данни за декларирани остатъци по стари заеми и плащания по тях, законосъобразно е определена основата за облагане и е установена незаконосъобразност на определените с ревизионния акт преки данъци и съответно задължения за задължителни осигурителни вноски за ревизираните години. Правилно е съобразена според характера й разпоредбата на чл. 124а ДОПК и това, че определените задължения за задължителни осигурителни вноски в голямата си част са за периода преди 15.02.2011 г., когато нормата на тази норма е неприложима. Следва да се посочи, че с тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г. на общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, постановено по т. дело № 3/2015 г. е прието, че разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК за установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди влизането в сила на чл. 124а от ДОПК (ДВ, бр. 14/2011 г)., в сила от 15.02.2011 г. Решението на първоинстанционния съд е постановено преди издаване на тълкувателното решение, но при съобразяване на тълкуването на закона, дадено с него, поради което и в тази си част се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направено искане на ответника следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК в размер на 300 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение