Решение № 507 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 978/2009 г.

Решение № 507 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 978/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по жалба на Л. Н. П. против решение № 497/22.04.2009 г. на Варненския окръжен съд, постановено по въззивно гр. д. № 521/2009 г. Подадена е и частна жалба срещу определението на въззивния съд, с което по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК решението е изменено в частта за разноските. По допустимостта на касационната жалба съставът на Върховния касационен съд вече се е произнесъл в определението си от 01.10.2009 г. Независимо от това, доколкото ответникът по касация прави подобни възражения и в хода по разглеждане на касационната жалба, Върховният касационен съд ще ги разгледа. Доводът за нередовност на касационната жалба поради неподписването й от адвокат, съответно непредставяне на удостоверение за юридическа правоспособност на касатора, е неоснователен. Видно от приложеното трудово досие на Л. П., а и страните не спорят, тя е заемала длъжността "старши юрисконсулт" в П. Български морски флот, А. със седалище гр. В. Има юридическо образование, завършен стаж /едногодишен съобразно нормативните изисквания към 1974 г./ и успешно положен практико-теоретичен изпит. Останалите възражения на ответника по касация за недопустимост на касационната жалба по съществото си са доводи за липсата на основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Страната, явно прави смешение между процесуалните предпоставки за допустимост на касационното производство с основанията за допускане на касационното обжалване. По тях съдът вече се е произнесъл по реда на чл. 288 ГПК и в тази фаза от развитие на процеса пред Върховен касационен съд /чл. 290 ГПК/ защитата на страните се изразява в излагане на становища по правните въпроси, за чието разрешение е допуснато обжалването и съображения по касационните оплаквания. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1355/01.10.2009 г. при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по следните материалноправни въпроси: възможно ли е прекратяване на трудовия договор едновременно на различни основания и трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност, както и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали "старши юрисконсулт" и "юрисконсулт" са еднородни длъжности и с оглед на отговора по него - работодателят длъжен ли е да извърши подбор при съкращаване на единствена по щат длъжност "старши юрисконсулт" между служителя, който я заема и лицата, назначени на длъжност "юрисконсулт". В обжалваното решение Варненският окръжен съд не е изложил правни доводи може ли работодателят да прекрати трудовия договор с работник или служител едновременно на повече от едно, различни основания. По същество е дал утвърдителен отговор, доколкото е разгледал и двете посочени в заповедта причини за уволнението на Л. П. - липсата на образование за изпълняваната работа и съкращаване на единствената по щат длъжност. В Р-1768-2005-III ГО ВКС е прието, че уволнението е незаконно, когато е предприето на различни несъвместими основания. Изложени са съображения, че в този случай работникът или служителят няма възможност да се защити в хода на съдебния процес, защото работодателят винаги ще може да промени становището си и да доказва основание, което не е имал предвид при самото уволнение. Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно, като крайно заключение, възприетото в обжалваното въззивно решение при следните уточнения: Работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. От значение е именно основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е съществувало към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно, от значение е заповедта да е мотивирана, като е възможно посочване на повече от едно основание за уволнение. Работодателят трябва да докаже съществуването им, съответно спазването на допълнителните условия за прекратяване на трудовото правоотношение, ако има такива и уволнението ще е законно, ако е осъществено поне едно от основанията, поради които е извършено. Работодателят не би могъл да променя позицията си в хода на съдебния процес, като въвежда правнорелевантни факти за уволнение, извън тези по заповедта, нито работникът ще бъде поставен в неизгодна позиция и невъзможност за защита - предметът й е очертан от заповедта - посочените едно или повече основания за уволнение. По втория поставен въпрос трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност в решението на въззивния съд, а и в приложените съдебни актове от касатора и от насрещната страна е прието, че работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт. Волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка - съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна. Това тълкуване настоящият състав също намира за правилно - съобразено с точния смисъл на закона /чл. 328, т. 6 КТ/. В приложените от касатора решения на съдебни състави от трето гражданско отделение на Върховния касационен съд № № 92/10.05.2003 г. по гр. д. № 2752/2001 г., 1671/30.1.2004 г. по гр. д. № 968/2002 г. е изрично изяснено още, че и в тези случаи работодателят има задължение да спазва принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения. Поради това и с оглед разгледаните по делата казуси е обобщено, че съдебният контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, т. 6 КТ не обхваща преценката за целесъобразност на работодателя, но стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, а такава е забраната за злоупотреба с право - чл. 8, ал. 1 КТ. Следва да се посочи, че това разрешение не противоречи на възприетото и в съдебните актове, цитирани от ответника по касационната жалба. Нещо повече, аналогично е постановил съда и в Р-1552-1999-III ГО ВКС, Р-1238-2005-III ГО ВКС. Настоящият състав също намира за правилно разбирането, че страните по трудовите правоотношения следва да спазват императивните законови изисквания, сред които са и забраната за злоупотреба с право или пряка и непряка дискриминация. Ето защо, контролът на съда за законосъобразност на уволнението във всички случаи и в частност по чл. 328, т. 6 КТ, включва и преценката дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Отговорът на въпроса дали длъжностите "старши юрисконсулт" и "юрисконсулт" са еднородни, зависи от разписаните за тях трудови характеристики. Когато тази за "главен юрисконсулт" включва изцяло функциите и задълженията на "юрисконсулта", както и допълнителни такива, то когато се съкращава длъжността "главен юрисконсулт", работодателят е в хипотезата на задължителен подбор преди уволнението. Юрисконсулта не осъществява трудова дейност различна или в повече от старши юрисконсулта. В обратния случай на съкращение на бройка за юрисконсулт, работодателят не е длъжен, а може с оглед нуждите на работата, да извърши подбор между лицето, чиято длъжност се съкращава и това на длъжността "старши юрисконсулт". По касационните оплаквания: Касаторът Л. П. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът по касация П. Български морски флот, А. със седалище гр. В. излага доводи за неоснователност на касационната жалба. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил това на първостепенния Варненски районен съд, е отхвърлил исковете на Л. П. против П. БМФ, А. - гр. В. по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат е приел за установено, че страните са били в трудовоправна връзка по безсрочен трудов договор, като П. е заемала длъжността старши юрисконсулт. Със заповед № 203825/11.11.2008 г. на изпълнителните директори на дружеството, трудовото правоотношение е прекратено поради това, че П. не притежава диплом за завършено висше техническо образование специалност "К", степен магистър, квалификация "корабен механик", както и поради съкращаване на щата. Въззивният съд е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като според нова длъжностна характеристика, утвърдена на 29.10.2008 г. е въведено допълнително изискване за образование за заемане на длъжността "старши юрисконсулт". Такова П. не притежава. Освен това, съгласно щатно разписание от 12.09.2008 г. е премахната единствената длъжност "старши юрисконсулт". В този случай отказът на работодателя да извърши подбор по чл. 329 КТ не подлежи на контрол. Съдът е приел още, че трудовите функции на старши юрисконсулта се различават от тези на юрисконсулта, което е обособено и в различните кодове по НКПД. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд - непроизнасяне по "взаимно изключващите се" основания за уволнение. Съдът е обсъдил доказателствата във връзка с правнорелевантните факти, обуславящи посочените в заповедта причини за уволнение - непритежаване на необходимото образование за изпълняваната работа и съкращаване на щата. Несъгласието с фактическите и правни изводи на съда, дали и доколко те са обосновани и законосъобразни, не може да обуслови извод за необсъждане на всички доводи и възражения на страните. В съответствие с дадения отговор по реда на чл. 291, т. 1 ГПК, законосъобразно се явява и разрешението в обжалваното решение, че посочването на повече от едно основания в заповедта за уволнение, само по себе си, не я прави незаконна. Основателни са обаче, касационните оплаквания за необоснованост при преценката на въззивния съд за осъществен фактически състав на чл. 328, т. 6 КТ и характеристиките на длъжностите "юрисконсулт" и "главен юрисконсулт", както и за нарушение на чл. 8, ал. 1, чл. 328, т. 6 и чл. 329 КТ. Действително, при работодателя е налице реално съкращаване в щата, от който отпада единствената длъжност "старши юрисконсулт", а бройките за "юрисконсулт" са намалени от 4 на 2. В случая, както съдебният състав изясни с отговора по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, Л. П. е следвало да бъде включена в предварителния подбор ведно със служителите, работещи като юрисконсулти, за определяне измежду тях на двамата служители, които да продължат да работят в предприятието на длъжността "юрисконсулт". Работодателят, като не го е сторил, е нарушил чл. 329 КТ, което прави незаконно уволнението на П. на основание чл. 328, т. 2, предл. 2 КТ. Заповедта се явява незаконна и на основание чл. 328, т. 6 КТ. Вярно е, че към датата на уволнението за длъжността "старши юрисконсулт" е въведено допълнително изискване за пълен курс и диплом за завършено висше техническо образование по специалността "К", степен магистър, квалификация "корабен механик". Правилно въззивният съд е посочил, че макар и неадекватно, нововъведеното изискване за ценз не подлежи на съдебен контрол за целесъобразност. В нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, обаче, не е установил, че по този начин работодателят използва субективното право да определя какви са изискванията за извършване на определена работа, но в противоречие с неговото социално предназначение. Видно от данните по делото, предприетото изменение в длъжностната характеристика на старши юрисконсулта е с единствената цел уволнението на П. Според представените по делото длъжностни характеристики, по стария щат Отдел "Правно обслужване" се е състоял от 7 щатни бройки, от които 1 началник отдел - "главен юрисконсулт", 1 "старши юрисконсулт" и 4 "юрисконсулти" и по отношение на нито една от длъжностите не е имало подобно изискване за притежаване освен на юридическо, още и на техническо образование. Въведена е промяна в длъжностната характеристика единствено за "старши юрисконсулт" и то повече от месец, след като тази единствена длъжност е заличена по щата. Безспорно, тогава, условието юрисконсултът да е още и корабен механик по образование, е без никакво значение за изпълняване на работата му в правния отдел за работодателя - тогава, действието на правоупражнение е извършено без носителят на субективното право да има оправдан интерес. Нещо повече, явно правната възможност по чл. 328, т. 6 КТ, която осигурява на работодателя да прекрати трудово правоотношение едностранно само поради промяна на изискванията за образование или квалификация /допустимо, възможно само по себе си правно действие/, в случая е използвана целенасочено за уволнение на конкретен служител - касатора П. Или, налице е случай на злоупотреба с право, което правният ред не допуска. Основно правно задължение според Конституцията е да не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, което е и изрично инкорпорирано в редица нормативни актове /напр. чл. 12 и чл. 63 ЗЗД, чл. 3 ГПК, чл. 6 ДПК, 173 КЗ, 187, ал. 2 КСО, чл. 29 ЗЗК и пр./. Превратното упражнение на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно и обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба. В случая, след като работодателят е извършил уволнение, злоупотребявайки с предоставените му субективни материални права по чл. 328, т. 6 КТ, заповедта за прекратяване на трудовия договор на това основание, се явява незаконна. По изложените съображения, въззивното решение е неправилно, поради което следва да бъде касирано, а спора разрешен по същество от състава на Върховния касационен съд. Искът за отмяна на незаконната заповед следва да бъде уважен. Предвид резултата по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и данните, че трудовото правоотношение между страните е валидно и безсрочно, основателна се явява и претенцията на П. за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. На основание чл. 225, ал. 1 КТ тя има право на обезщетение за месеците след уволнението /до 6/, през които не е получавала доходи по трудово правоотношение. Нейна е тежестта да установи елементите от фактическия състав на правната норма, което е сторила с представяне на трудовата книжка за справка, удостоверение от Бюрото по труда и служебна бележка за брутното трудово възнаграждение, получено за месец октомври 2008 г. в размер на 1668,30 лв. Следователно, размерът на дължимото обезщетение поради незаконно уволнение е 10 009,80 лв. Ответникът е предявил възражение за прихващане със сумата от 1668, 30 лв. - изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и сумата от 1885,78 лв. - изплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Искането е допустимо - заявено е своевременно в срока за отговор по чл. 131 ГПК и е за насрещно облигационно вземане за пари, надлежно индивидуализирано. Предвид резултата от исковете по чл. 344, ал. 1 и 2 КТ, платеното от работодателя обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, е дадено на отпаднало основание. Служителят, следва да възстанови така получената сума. Размерът на последната и извършеното плащане, не се оспорва от П. Следователно тя следва да бъде прихваната от присъденото в полза на П. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Насрещната претенция за възстановяване на платено обезщетение за неползван отпуск не е основателна. Работодателят е извършил плащането поради наличие на основанията по чл. 224, ал. 1 КТ, които не зависят от отмяната на незаконната заповед за уволнение, нито от уважаването на другите искове, предявени от П. В заключение, работодателят трябва да бъде осъден по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ да заплати на П. 8 341,50 лв., като иска за разликата до 10 009,80 лв. се отхвърли като погасен чрез прихващане, и за разликата от 10 009,80 лв. до 11089,80 лв. като неоснователен По частната жалба на П. Без значение за правилността на определението по чл. 78, ал. 3 ГПК е това дали сумите, присъдени в полза на ответника по иска са разграничени на съдебно-деловодни разноски за първа и за втора инстанция. Независимо от това, промяната в резултата по спора налага отмяна и на определението за разноските. Л. П. не е представила доказателства за сторени разноски в инстанциите и такива не й се присъждат. Ответникът - работодател е платил 100 лв. възнаграждение за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза. Претендира и юрисконсултско възнаграждение. Списъкът с разноските не доказва нито извършването им, нито основателността на претенцията за присъждане на посочените от страната суми, както неправилно са приели по-долустоящите инстанции по спора, а е само условие за обжалване на решението в тази му част /чл. 80 ГПК/. Юрисконсултското възнаграждение се определя от съда според вида на исковете и на база Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така, че посочването на размера на юрисконсултското възнаграждение от страната не обвързва съдебната инстанция, нито насрещната страна трябва непременно да е възразила за прекомерност. В случая, юрисконсултското възнаграждение по спора за отмяна на заповедта за уволнение и възстановяване на заеманата длъжност следва да се определи на базата на минималната месечна работна заплата за страната към момента /240 лв./, а по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ - на 150 лв. /чл. 7 от Наредба № 1/ Работодателят има право на разноски съразмерно отхвърлената част от иска, а по делото това е отхвърлянето на част от претенцията за обезщетение по чл. 225, ал. 1 ГПК. Следователно, от сторените по този иск разноски - 100 лв. за възнаграждение на съдебния експерт и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, ответникът има право да получи 61, 96 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Работодателят трябва да заплати и дължимите за производството държавни такси - 433,66 лв. за предявяване на двата неоценяеми иска и на претенцията по чл. 225, ал. 1 КТ в уважения й размер, както и 116,78 лв. за въззивната жалба на П., която предвид постановения резултат в настоящата инстанция е била частично основателна, още и 246,83 лв. - дължимата държавна такса за допускане и разглеждане на касационната жалба в уважената й част. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение