Определение № 68 от 06.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 560/2012 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Образувано е по съвместната молба на касаторите Р. Р. М. и представляваното от него [фирма]-С. с вх. № 2354/5.ІІІ.2013 г., съдържаща искането им за спиране изпълнението на обжалваното пред ВКС решение № 389 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 9.ІІІ.2012 г., постановено по т. д. № 3288/2011 г., във връзка с което на датата 20.ІІІ.2012 г. е било разпоредено от този състав на САС издаване в полза на настоящия ответник по касация [фирма]-С. срещу тези двама касатори на изпълнителен лист за сума в размер общо на 128 283.35 лв., от която 88012.35 лв. представляваща депозит по прекратен наемен договор, а разликата от 40 271 лв. – пропусната полза „в размер на нереализираните печалби от сходни по вид заведения на ищеца за обществено хранене”. За да се произнесе настоящият състав на Първо отделение от ТК на ВКС констатира, следното: 1/ На датата 20.ІІІ.2012 г. ответното по касация [фирма]-С. е бил снабдено от САС с изпълнителен лист за сума в размер общо на 128 283.35 лв. /сто двадесет и осем хиляди двеста осемдесет и три лева и тридесет и пет стотинки/; 2/ Препис от атакуваното съвместно от [фирма]-С. и представляващият го Р. Р. М. от С. горепосочено решение на САС е бил надлежно връчен на последния на 2.V.2012 г.; 3/ Касационна жалба на молителите в настоящето пр-во срещу това въззивно решение с вх. № 4885/16.V.2012 г. е била подадена пределите на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК; 4/ На горепосочената дата по с/ка на ВКС е била внесена дължимата за пр-вото по чл. 288 ГПК държавна такса в размер на 30 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК; 5/ Днес, на датата 5 март 2013 г., по специалната набирателна с/ка на ВКС е била внесена от страна на двамата касатори сума в размер на 128 284 лв. /сто двадесет и осем хиляди двеста осемдесет и четири лева/; Съгласно чл. 282, ал. 1 ГПК подаването на касационна жалба не спира изпълнението на обжалваното осъдително въззивно решение. Спиране обаче може да бъде постановено при наличие на надлежно внесено от страна на молителя касатор обезпечение, чиито размер в хипотезата на осъдително въззивно решение за парични вземания следва да бъде определен като равностойност на присъдената сума. Видно от служебна бележка на счетоводството на ВКС от датата 5.ІІІ.2013 г. в случая надлежното обезпечение, дължимо от страна на касаторите по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК се намира по специалната набирателна с/ка на ВКС. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение