Определение № 5196 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3929/2024 г.

Образувано е по частна жалба на А. Ангелов срещу Определение №1430 от 13.02.2024 г. на Административен съд (АС) - Пловдив по адм. дело №1559/2023 г. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на А. Ангелов за изменение на Решение №53 от 03.01.2024 г. по адм.д. №1559/2023 г. на Административен съд – Пловдив в частта за разноските. Частният жалбоподател - А. Ангелов, счита обжалваното определение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Прави искане определението да бъде отменено и вместо него бъде постановено ново, с което да се измени Решение №53 от 03.01.2024 г. в частта за разноските. Претендира разноски. Ответникът – началникът на Първо Районно управление (РУ) Пловдив към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Пловдив не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд счита частната жалба за недопустима по следните съображения: С Решение №53 от 03.01.2024 г. по адм.д. №1559/2023 г. на Административен съд – Пловдив, съдът е отменил Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0432-000225 от 06.06.2023 г. на началника на Първо РУ Пловдив към ОДМВР – Пловдив и е присъдил разноски с оглед изхода на спора. С оспорваната заповед, спрямо А. Ангелов е приложена ПАМ по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП, обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд не подлежи на обжалване. В чл. 172, ал. 1 ЗДвП изрично е посочена ПАМ по чл. 171, т. 4 ЗДвП. С обжалваното в настоящото производство определение, съдът е отхвърлил искането на А. Ангелов за изменение на Решение №53 от 03.01.2024 г. по адм.д. №1559/2023 г. Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК, определението за изменение на съдебния акт в частта за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самият съдебен акт. В процесния случай решението, чието изменение се иска по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, е постановено в производство по чл. 172, ал. 5 ЗДвП и не подлежи на обжалване. С оглед разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, обжалваното определение също не подлежи на обжалване. В този смисъл частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - прекратено. Воден от горното Върховният административен съд, Седмо отделение